Гагаузите - наши братя по кръв и вяра

 (3 коментара)


Гагаузите - наши братя по кръв и вяра Най-доброто доказателство, че гагаузите са българи, е техният фолклор, който не се различава по нищо от българския, чиито песни са двуезични, т.е. на гагаузки и български.

Гагаузите са тюркоезичен народ с православно вероизповедание в Молдова и Украйна, но малки групи живеят в България, Румъния и Гърция.

Според много български учени гагаузите са българи, които, съхранявайки източно-православната си вяра, през османското владичество са възприели диалект на турския език, който днес е прието да се казва гагаузки език.


Единно мнение за произхода на гагаузите няма. В началото на XX в. българският историк Г. Димитров посочва 19 различни мнения за произхода им. Гагаузкият етнограф М. Губогло наброява 21 версии за произхода на гагаузите.

 

Има хипотези, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена (кумани, узи, печенеги или на смес от тях трите), както и че са езиково тюркизирани православни българи. Все пак най-разпространени са теориите, че са българи или че те са наследници на селджушките турци.


Теория за българския произход

Гагаузите извън България (в Молдова, Украйна, Русия и Средна Азия) са се разселили от българската етническа и езикова територия на Балканите. За тяхното бягство заедно с други българи в Русия съществува точна документация, в която те са регистрирани като бежанци или колонисти. До средата на XIX век в никакъв документ не се споменава за гагаузи с името, което те днес носят.

 

А и в техния фолклор не са запазени спомени за анадолски произход, а напротив, много от тях се самоназовават българи. Тази теория не е била изгодна за съветската власт, която е целяла да създаде множество нации, „обединени“ от комунизма.

В подкрепа на теорията за българския произход на гагаузите говори и една легенда в село Българево, в която се разказва за 40 български девойки, които си сплели косите и се хвърлили в морето, за да се спасят от потурчване.


Според теорията за селджушко-турския произход гагаузите са наследници на селджушки турци и са се установили в Добруджа заедно с печенегите, узите и куманите, следвайки анадолеца Селджук Султан Кайкаус II (1236-1276). Тази теория напълно игнорира българското присъствие на Балканския полуостров.


В Бесарабия


Гагаузите са малцинство в Молдова и Украйна. В Молдова има автономен район Гагаузия. Турция провежда сериозна и последователна пропаганда за турцизиране на гагаузите в Молдова чрез подготовка на учители по турски език и литература, чрез обучение на гагаузи в Турция и на турци в Комратския университет.

 

Автономното териториално обединение (АТО) Гагауз ери (гагаузка земя) е основано през 1994 г. и в него живеят 190 000 души (от които 150 000 са гагаузи). Главен град на АТО е Комрат с население около 25 000 души. Официални езици в автономията са 3 - молдовски (румънски), гагаузки (книжовен вариант на турския диалект, на който разговарят гагаузите) и руски.

 

Най-употребяван е руският, който е език на администрацията, а също и на междунационалното общуване. Гагаузкият език се говори в селата, но дори и там гагаузите ползват руски. Румънският език е институционално регламентиран като официален в Молдова, но в Гагаузия е език на молдовското малцинство. Българският език в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата с български ученици.

 

Влиянието на Турция сред гагаузите е нееднозначен процес. Администрацията на гагаузката автономия се ползва с множество привилегии, предоставени от Турция: безплатно обучение на гагаузки младежи в Турция, професионални специализации, икономическа помощ, откриване на турски средни училища в Гагаузия и др.

 

В резултат на турците в Гагаузия се гледа като на финансов източник. Иначе гагаузите според случая твърдят пред турците, че са турци, пред българите твърдят, че са българи, пред гърците казват, че са гърци, на руснаците казват, че най-много от всичко обичат Русия, а пред властта от Кишинев заявяват, че са граждани на Молдова.

 

Все пак в Молдова гагаузите са отделен народ и този процес е вече необратим. Формирането на тази идентичност е преминало през различни етапи на историята на гагузите - от преселението им в Бесарабия до наши дни. През ХIХ в. гагаузите са били българи, които говорят турски, и самите те не са имали нищо против да се наричат такива. С годините отсъствието на български език ги диференцира от останалите бесарабски българи.

 

Заслугата за отделянето на гагаузите от българите е комплексна. В края на ХIХ и началото ХХ в., когато гагаузите са селско и земеделско население без никаква интелигенция, двама свещеници от един и същ род, произлизащ от Шабла, но установил се в Чадър Лунга, поставят началото на гагаузката литература.

 

Първият от тях, Дмитрий Чакир, твърди, че гагаузите са българи, а вторият - Михаил Чакир, пише, че гагаузите не са българи. На основата на гагаузкото турско наречие се създава граматика и писменост и гагаузкият език се превръща в книжовен. Гагаузите се легитимират като една от многобройните тюркоезични народности на територията на СССР.

 

Днес гагаузите в Молдова са в ситуация да „продават“ своята идентичност и според изгодата са склонни да декларират български, турски или гръцки произход.

 

Макар да са свързани с Турция поради езиковата и културната общност, гагаузите в Молдова се смятат и свързани с България. Парламентът на Автономната република Гагауз ери обяви 24 май - Деня на славянската писменост и култура - за един от четирите национални празника на страната. В университета


в столицата Комрад се изучава българска филология


като с помощта на българското Министерство на образованието там работят и преподаватели от България, а студентите идват на стаж в България. Сред следващите в България студенти - българи от Бесарабия - има и гагаузи.

 

В България е трудно гагаузите да бъдат разгледани отделно етнографски, тъй като фолклорът им (както на турски, така и на български) и религиозните им ритуали и обичаи са в много пряка връзка с тези на околните групи българи.

 

Исторически известни като земеделци и скотовъдци, по поминък не се различават от околното население. Участвали са и участват в обществения и политическия живот. След войните от началото на ХХ век заедно с бежанците българи от останали в други държави територии в България търсят приют и гагаузи.

 

(Текста публикува в седмичното си приложение "Съботник" в. "Земя")

 

Гагаузите - наши братя по кръв и вяра

Гагаузите са тюркоезичен народ с православно вероизповедание в Молдова и Украйна, но малки групи живеят в България, Румъния и Гърция.

 
Според много български учени гагаузите са българи, които, съхранявайки източно-православната си вяра, през османското владичество са възприели диалект на турския език, който днес е прието да се казва гагаузки език.


Единно мнение за произхода на гагаузите няма. В началото на XX в. българският историк Г. Димитров посочва 19 различни мнения за произхода им. Гагаузкият етнограф М. Губогло наброява 21 версии за произхода на гагаузите.

 

Има хипотези, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена (кумани, узи, печенеги или на смес от тях трите), както и че са езиково тюркизирани православни българи. Все пак най-разпространени са теориите, че са българи или че те са наследници на селджушките турци.


Теория за българския произход

Гагаузите извън България (в Молдова, Украйна, Русия и Средна Азия) са се разселили от българската етническа и езикова територия на Балканите. За тяхното бягство заедно с други българи в Русия съществува точна документация, в която те са регистрирани като бежанци или колонисти. До средата на XIX век в никакъв документ не се споменава за гагаузи с името, което те днес носят.

 

А и в техния фолклор не са запазени спомени за анадолски произход, а напротив, много от тях се самоназовават българи. Тази теория не е била изгодна за съветската власт, която е целяла да създаде множество нации, „обединени“ от комунизма.

В подкрепа на теорията за българския произход на гагаузите говори и една легенда в село Българево, в която се разказва за 40 български девойки, които си сплели косите и се хвърлили в морето, за да се спасят от потурчване.


Според теорията за селджушко-турския произход гагаузите са наследници на селджушки турци и са се установили в Добруджа заедно с печенегите, узите и куманите, следвайки анадолеца Селджук Султан Кайкаус II (1236-1276). Тази теория напълно игнорира българското присъствие на Балканския полуостров.


В Бесарабия


Гагаузите са малцинство в Молдова и Украйна. В Молдова има автономен район Гагаузия. Турция провежда сериозна и последователна пропаганда за турцизиране на гагаузите в Молдова чрез подготовка на учители по турски език и литература, чрез обучение на гагаузи в Турция и на турци в Комратския университет.

 

Автономното териториално обединение (АТО) Гагауз ери (гагаузка земя) е основано през 1994 г. и в него живеят 190 000 души (от които 150 000 са гагаузи). Главен град на АТО е Комрат с население около 25 000 души. Официални езици в автономията са 3 - молдовски (румънски), гагаузки (книжовен вариант на турския диалект, на който разговарят гагаузите) и руски.

 

Най-употребяван е руският, който е език на администрацията, а също и на междунационалното общуване. Гагаузкият език се говори в селата, но дори и там гагаузите ползват руски. Румънският език е институционално регламентиран като официален в Молдова, но в Гагаузия е език на молдовското малцинство. Българският език в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата с български ученици.

 

Влиянието на Турция сред гагаузите е нееднозначен процес. Администрацията на гагаузката автономия се ползва с множество привилегии, предоставени от Турция: безплатно обучение на гагаузки младежи в Турция, професионални специализации, икономическа помощ, откриване на турски средни училища в Гагаузия и др.

 

В резултат на турците в Гагаузия се гледа като на финансов източник. Иначе гагаузите според случая твърдят пред турците, че са турци, пред българите твърдят, че са българи, пред гърците казват, че са гърци, на руснаците казват, че най-много от всичко обичат Русия, а пред властта от Кишинев заявяват, че са граждани на Молдова.

 

Все пак в Молдова гагаузите са отделен народ и този процес е вече необратим. Формирането на тази идентичност е преминало през различни етапи на историята на гагузите - от преселението им в Бесарабия до наши дни. През ХIХ в. гагаузите са били българи, които говорят турски, и самите те не са имали нищо против да се наричат такива. С годините отсъствието на български език ги диференцира от останалите бесарабски българи.

 

Заслугата за отделянето на гагаузите от българите е комплексна. В края на ХIХ и началото ХХ в., когато гагаузите са селско и земеделско население без никаква интелигенция, двама свещеници от един и същ род, произлизащ от Шабла, но установил се в Чадър Лунга, поставят началото на гагаузката литература.

 

Първият от тях, Дмитрий Чакир, твърди, че гагаузите са българи, а вторият - Михаил Чакир, пише, че гагаузите не са българи. На основата на гагаузкото турско наречие се създава граматика и писменост и гагаузкият език се превръща в книжовен. Гагаузите се легитимират като една от многобройните тюркоезични народности на територията на СССР.

 

Днес гагаузите в Молдова са в ситуация да „продават“ своята идентичност и според изгодата са склонни да декларират български, турски или гръцки произход.

 

Макар да са свързани с Турция поради езиковата и културната общност, гагаузите в Молдова се смятат и свързани с България. Парламентът на Автономната република Гагауз ери обяви 24 май - Деня на славянската писменост и култура - за един от четирите национални празника на страната. В университета


в столицата Комрад се изучава българска филология


като с помощта на българското Министерство на образованието там работят и преподаватели от България, а студентите идват на стаж в България. Сред следващите в България студенти - българи от Бесарабия - има и гагаузи.

 

В България е трудно гагаузите да бъдат разгледани отделно етнографски, тъй като фолклорът им (както на турски, така и на български) и религиозните им ритуали и обичаи са в много пряка връзка с тези на околните групи българи.

 

Исторически известни като земеделци и скотовъдци, по поминък не се различават от околното население. Участвали са и участват в обществения и политическия живот. След войните от началото на ХХ век заедно с бежанците българи от останали в други държави територии в България търсят приют и гагаузи.

 

(Текста публикува пад рубриката „Родов корен”  в. "Земя")

Коментари
2010-06-20 17:38:58 От: NIKO IVANOVSKI

Gagauzite se naslednici na proto-bugarite na han Asparuh, turkijsko pleme ! tie denes edinstveno zboruvaat jazik koj moze da se nareche bugarski ! a jazikot koj denes se zboruva vo Bugarija e rusiziran dialekt na staro/slovenski Makedonski jazik !

2016-10-20 21:43:31 От: Златимир Дуковски

Направо съм втрещен от статията. Само човек който не уважава предците си може да напише подобно нещо. Лично познавам гагаузу - повече ми приличат на цигани, от колкото на който и да е българин.

2016-10-24 11:12:00 От: kredīta piedāvājums 48 h

Ние предлагаме кредити на хора, които се нуждаят от финансова асистент с нисък лихвен процент от 3%. За да получите заем с тази компания, можете да посочите точния размер на кредита, което трябва и времето, в което можете да се възстанови услугата prêt.notre от 3000 до € 500.000
ЗАБЕЛЕЖКА: Трябва да ни пишете на: catherinemoutier13@gmail.com

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Февруари 2023 »
пнвтсрчтпксбнд
  
     
  1. 04.02. - Събития и факти
  2. 04.02.1885г. - Роден е Асен Златаров
  3. 05.02. - Св. мъченица Агатия, празнуват Добрин и Добромир
  4. 05.02. - Събития и факти
  5. 06.02. - Събития и факти
  6. 06.02.1878г. – руските войски освобождават Бургас
  7. 06.02.1886г. – роден Людмил Стоянов
  8. 07.02. - Събития и факти
  9. 08.02. - Събития и факти
  10. 08.02.1989г. - Годишнина от основаването на КТ “Подкрепа”
  11. 08.02.1966г. - роден Христо Стоичков
  12. 09.02.1999г. - в Либия са задържани 23 българи. Започва епопеята на българските медици.
  13. 09.02. - Събития и факти
  14. 10.02. - Събития и факти
  15. 10.02.1879г. – открива се на Учредителното събрание във Велико Търново
  16. 10.02.1879г. - избират Манолаки Тошев за първи кмет на София
  17. 10.02. - Ден на пчеларя
  18. 11.02. - Събития и факти
  19. 11.02.1515г. – загива Свети Георги Софийски Нови
  20. 12.02. - Събития и факти
  21. 12.02.1945г. - Годишнина от правописна реформа в българския език
  22. 12.02.1902г. - роден Светослав Минков
  23. 13.02. - Събития и факти
  24. 14.02.869г. – умира Константин-Кирил Философ
  25. 14.02. - Събития и факти
  26. 14.02. Ден на лозаря, Трифон Зарезан
  27. 15.2.1813г. Национален празник на Република Сърбия, Ден на държавността
  28. 15.02.950г. – Отон І е провъзгласен за крал на Италия
  29. 15.02. - Събития и факти
  30. 16.02.1887г. - бунтове на българските офицери-русофили в Русе