Евлоги и Христо Георгиеви – те завещаха имането си на българите

Автор: Редакционен анализ (1 коментар)


Евлоги и Христо Георгиеви – те завещаха имането си на българите

Политически борби между либералите на Васил Радославов и консерваторите на Иван Евст. Гешов подклаждат сагата около завещанието на Евлоги Георгиев типично по нашенски. Накрая всичко завършва в полза на дарения Софийски университет

Булеварди и улици в цяла България носят техните имена. Ние не можем да се задоволим само с това. Делата на  Евлоги и Христо Георгиеви са толкова големи и благородни, че едва ли днес някой наш акт може да е достатъчен, за да изразим благодарността и признателността си към тях.

 

Евлоги Георгиев Недев е роден на 3 октомври 1819 година в Карлово. Първоначално започва образованието си в местното училище под ръководството на небезизвестния възрожденски учител Райно Попович. Продължава да учи в Пловдив, а след завършването на гимназия се завръща в родния си град да учителства. Следващата и по-голяма част от живота си прекарва извън пределите на Османската империя. През 1837 година заминава за Галац, а после за Букурещ. Едва на 18 години започва да развива търговска дейност без кой знае какъв капитал. Бързо натрупва състояние и се превръща в един от най-богатите мъже в Европа за XIX век. Умира на 5 юли 1897 в Букурещ.

 

Христо Георгиев Недев е роден през 1824 година и е по-малкия от двамата братя. За жалост от 5 деца остават живи само Христо и Евлоги. Подобно на брат си, той започва бизнес.  Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ, където и днес се намира гробницата му, в която спи вечния си сън, точно до брат си.

Живот и принос към България:

 

През 50-те години на ХІХ век братята започват даренията си „на ползу роду”. Те се считат за основатели на „Добродетелна дружина” – организация на заможни българи, които си поставят за цел освобождение на български земи от османско иго, като подпомагат финансово и организационно революционерите. Центърът на организацията се намира в Букурещ.  Тя набира български доброволци за руската армия в Кримската война (1853-1856г.), а в последвалите години набира солидни средства за осигуряване на образование на редица видни българи. Христо умира млад, едва 48-годишен,  без да доживее до най-големите дела, с които днес помним карловските братя. Макар да губи живота си прекалено рано, историците го поставят редом до брат му, тъй като в завещанието си Евлоги посочва и неговите заслуги за дарението, предвидено за строеж на университет в София.

 

Съвместните действия на българските революционери, емиграцията и последвалата Руско-турска война водят до Освобождението на България. След 1878 година Евлоги Георгиев се връща в България и в последвалите години закупува солидно количество парцели в столицата, така че през 90-те години той става фактическия притежател на част от софийския център. През 1896 година меценатът обявява дарението си от 800 000  златни лева и земя на стойност 200 хиляди лева за построяването на сграда на университета.

 

Други големи дарения, които Евлоги Георгиев прави са:


  • На болницата в “Галац” – 100 000 лева.

 

  • На университета “Карол I” – 200 000 лева
  • На Българско девическо училище в Солун – 50 000 лева.
  • На Българска болница в Цариград – 120 000 лева.

 

Само година след дарението си за Софииския университет по-късно големият българин умира, а в завещанието си оставя, меко казано, колосална сума пари – нещо нечувано за времето си. И тук кошмарът започва, тъй като Евлоги завещава само малка част на роднините си, а всичко останало дава на България.

 

Това е обяснимо, тъй като нито Евлоги, нито Христо създават семейства, така че на практика нямат наследници. Една сума в завещанието на Евлоги прави впечатление на всички българи. Космическата сума от 6 милиона златни лева е дарена за построяване и поддържането на сградата на висшето училище в София. За изпълнител на завещанието карловецът посочва своя съратник и виден българин Иван Евстратиев Гешов.

Завещание:


  • На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
  • “Да се поддържа училището “Кирил и Методий” – 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, “за да се издържат бедните, но прилежни студенти.”
  • На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
  • 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
  • 20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
  • За приюта “Елена” и букурещкото управление на болниците.
  • Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.
  • На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
  • Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
  • На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.

 

 

Подобно на много други случаи със сходни сюжети, разгневените роднини на карловските братя завеждат дело за оспорване на завещанието. Те твърдят, че Гешов е подменил исканията на Евлоги.  Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган. Процесът се политизира по изключително грозен начин. Министърът на правосъдието Петър Пешев внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев.

 

Вероятно либералното правителство на Тодор Иванчов има да разчиства стари сметки с Евлоги Георгиев, както и с Гешов, консерватор и бъдещ премиер на България, тъй като то се включва активно в процесите и се опитва да окаже влиянието си. След продължителни съдебни битки завещанието е потвърдено. Експертизата доказва, че касата на Евлоги е отворена с 4-те различни ключа, намиращи се у различни негови роднини и присъствали на място при отварянето и, и не може да става и дума за тайна подмяна на документи.

 

Тук идва и положителната новина. Тъй като сагата приключва чак през 1911 година, тогава парите са над 13 милиона, заради лихвите. Сградата на Софийския университет  започва да се строи през 1924 година, а 10 години по-късно е завършена и тържествено открита.

 

Вероятно и починалият твърде рано Христо е имал същия мироглед, но сякаш историята помни само по-толемия брат. Нека днес, повече от сто години по-късно, минавайки пред сградата на Софийския университет да погледнем за миг прекрасните склуптури на карловските братя, дело на Кирил Шиваров. Това е най-малкото, което можем да направим за тях.

 

 

По сайта „Българска история”

Коментари

авторитетни и с харизма ги окрадоха ....е и нас де !

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече