Есето е като прасето, но иска и акъл

Автор: Генка Маркова


Есето е като прасето, но иска и акъл

Докога зрелостниците в България ще пишат "аргументативен текст" и "интерпретативно съчинение"

ДОКАТО обикалях преди години нощните пресечки на Марияхилфер щрасе във Виена след поредната дълбокомислена конференция за сигурността на Балканите, си говорихме накъсано и за какво ли не с една професорка в елитен университет в Белград. Беше началото на март 1999-а и дори във Виена вече се усещаше огромното напрежение, надвиснало над Сърбия.

Тя, разбира се, най-много се тревожеше за малката си дъщеря, дали и как ще я опази, ако все пак се стигне до бомбардировки над родината ѝ, както се заканваха от САЩ и НАТО заради глупостта на Милошевич. (Е, стигна се, за съжаление.) После разговорът се прехвърли върху това какво и как учат в Сърбия и България студентите и учениците. Тогава тя сподели своето откритие за есето и неговото “геополитическо” разделение - на Запад в тяхната образователна система особено много държат на този жанр, който учи децата да мислят, да правят анализ и да разсъждават свободно.

На Изток (Източна Европа и Русия) е друго: есето е нещо като нищо - пишеш каквото ти хрумне, няма теза, тук-там анализ и най-важното - няма свобода в разсъжденията.

Припомних си тези думи на моята позната от Виена покрай поредните матури и вълненията около тях. Признавам, че силно ме подпря формулировката на онова, което трябваше да правят зрелостниците: 40 тестови задачи плюс “създаване на аргументативен текст - есе или интерпретативно съчинение”.

Първото, което си помислих, е, че някой високопоставен образователен експерт се е затруднил до невъзможност да преведе въпросните “интерпретативни” и “аргументативни” на български. Нали все пак българските зрелостници се явяват на матура по български език и литература, а не по международен английски или по брюкселски чиновнически. Дали този експерт “интерпретатира или аргументатира”, докато чете, пише, говори? Говори ли въобще български?

След първоначалния шок на какво логическо и езиково изпитание са подложени българските ученици тръгнах да търся какво значат тези термини. Намерих ето какво: “В литературноинтерпретативното съчинение авторът излага личното си тълкуване на определен литературен текст. В основата на този вид съчинение е личната читателска интерпретация на литературното произведение.”

После от допълнителните указания на въпросните образователни експерти се разбира, че то, интерпретативното съчинение, си имало основна теза и аргументи, съответно с увод, изложение и заключение.

Аха, става дума за анализ на дадена литературна творба по зададена тема! Открих онова, което тъпоъгълният образователен експерт е опитал да скрие зад идиотската опаковка на “интерпретативното”. Не знам колко процента от зрелостниците вникват и разбират тези “аргументативни” и “интерпретативни” глупости. Но ако техният тъпоъгълен автор все още може да чете и мисли, нека прочете както е написала учителката по български език и литература Силвия Димитрова в webcafe.bg: “Със “зрелостниците” е трудно - те нищо не са чели. Не различават жанровете, защото нямат опит с тях. След мъчителни примери научават родовете в литературата - обясняват ясно и достъпно:

- ако не е зает целият ред - е поезия;

- ако е писано от край до край - епос...

Ако Майстора е с главно М в средата на изречението, може да е прякор на някого. На кого ли? Какво значение - снимките от изпращането станаха “резачка”.”

И след подобна “резачка” на знанията каква интерпретативност, каква аргументативност, какъв български, каква литература?

Ето за успокоение обяснението на една зрелостничка: “Аз имах същия проблем - не чатках разликата м/у интерпретативно съчинение (ЛИС) и съчинение разсъждение. Та... разликата е, че при съчинение разсъждение изводите са само за произведението, автора, героите в него - тясно свързани с творбата. А при интерпретативното се прави по-общ извод - за света, за човека и т.н. ... някакво по-общо.”

Това е то, неуважаеми експерти, които “интерпретатирате” както си искате и “аргументатирате” както си можете с българските деца, а ние в същото време искаме те да са образовани. Е, това 2 в 1 е просто невъзможно.

Някой трябва много бързо да отстрани тези “интерпретативности” и “аргументативности” в българския език и литература. Някой - имам предвид българското министерство на образованието. До следващата матура да няма и следа от горните абракадабри.

Ако искате българските деца да са образовани поне в средните европейски стандарти. За водещите отдавна и не мечтаем. Ако българските ученици ще пишат есе - да си е есе. Ако ще е преразказ, да е преразказ. Ако ще е съчинение разсъждение, да си е такова. Ако ще е анализ - да си е анализ. Вярно е, че есето е като прасето - търпи на всичко и яде всичко, казано грубо. Но трябва и акъл, ако все още ще обучават българските деца по български език и литература.

По в-к 24 часа

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот