Ердоган проповядва демокрация с ислямско лице

Автор: Петър Пъдев


Ердоган проповядва демокрация с ислямско лице Снимка: e-vestnik.bg

/Статията е публикувана в сп. „Българи" бр.2/2007. Предлагаме ви я отново поради големият интерес към събитията в Турция. Б.р. /

От март 2007г. насам Турция се е разцепила на 2 лагера: висшите военни начело с президента Ахмед Сезер, който просрочи заради кризата 7-годишния си мандат - срещу правителството на премиера Реджеп Ердоган. И в единия, и в другия лагер размахват знамената на национализма, но тези знамена имат различни оттенъци

Кризата вероятно ще намери разрешение с насрочените за 22 юли предсрочни парламентарни избори. Но тя може и да се задълбочи, ако в новия парламент пак не се събере квалифицирано мнозинство от 367 гласа, за да избере приемника на Сезер или да промени конституцията - пряко или чрез референдум, за да може президентът да се избира от народа, както искат Ердоган неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Тогава могат да се намесят военните. Те са сваляли досега по силов път или с натиск 4 правителства в Турция. И самият Ердоган не е отскоро мишена за турския генералитет, защото е твърде различен от представата на военните какъв би трябвало да бъде носителят на изпълнителната власт в държавата.

Командващи на родовете войски и на жандармерията са планирали 2 отделни преврата срещу правителството на Ердоган още през 2004 г., разкри тв каналът Си Ен Ен-Тюрк в края на март.

Плановете за преврат не получили подкрепата на тогавашния началник на генщаба на армията ген. Хилми Йозкек. Междувременно всички заговорници са вече "бивши" на постовете си, включително и самият ген. Йозкек, въпреки че тогава е заел лоялна към Ердоган позиция.

С каквото се е захващал Ердоган, осъществявал го е успешно и пътят му във властта постоянно го е водел нагоре въпреки вълните от публични критики, които често е провокирал. Критиците му най-често го обвиняват в прекален ислямизъм: обичат да изтъкват, че жена му се появява на публични места забрадена.

Демокрацията е само един влак...

Заради най-острото си предизвикателство срещу светската държава Ердоган получи 10 месеца затвор през април 1998 г. от съда за държавна сигурност в Диарбекир. Поводът бе реч, в която той цитира иначе широко уважавания поет и баща на турския национализъм Зия Гьокап: "Демокрацията е само един влак, на който ние се качваме, за да достигнем целта си. Джамиите са нашите казарми, минаретата са нашите байонети, кубетата - нашите шлемове, а правоверните - нашите воини."

Тогава съдът наложи на Ердоган и доживотна забрана да се занимава с политика. Някои видяха тогава в присъдата опит да му се попречи да бъде избран за председател на партията си. Хиляди негови симпатизанти демонстрираха в Истанбул - града на хилядите джамии - срещу присъдата.

Адвокатите пуснаха в ход всички средства. Накрая апелативният съд в Анкара, последната инстанция, намали срока за излежаване на 4 месеца. Със случая се захвана дори правозащитната организация "Амнести интернешънъл". На 24 юли 1999 г. Ердоган излезе от затвора. Вече не беше кмет на Истанбул - пост, уважаван в Турция дори повече от президентския,

След затвора Ердоган се представя в нова светлина. Дистанцира се от ислямизма и проповядва залегналия в конституцията принцип на светската държава, отделена от религията. Цитират го да казва, че ислямът е "въпрос на морал и в крайна сметка - на вътрешно убеждение", докато политиката означава "да вършиш делата, заради които хората са те избрали".

Постепенно през 2000 г. в тогавашната Партия на добродетелта на Ердоган започват да се оформят 2 лагера: от досегашното консервативно ядро се отцепват поддръжниците на линията да се акцентира в политиката върху засилването на демократичните ценности и спазването на човешките права.

Ердоган се присъединява към новото течение реформисти под ръководството на Абдулах Гюл. През юни 2001 г. под натиска на военните Партията на добродетелта е забранена. Месец по-късно - на 19 юли - е отменена частично забраната Ердоган да се занимава с политическа дейност. На 20 юли 2001 г. традиционалистите от бившата Партия на добродетелта основават Партия на благоденствието. На 14 август Ердоган създава своята ПСР. Замисълът е тя да привлече демократично настроените мюсюлмани.

Тогавашният премиер Бюлент Еджевит от месеци е с разклатено здраве, което му пречи да изпълнява пълноценно задълженията си. Появяват се съмнения дали Еджевит ще успее да изкара мандата си до следващите редовни избори. На извънредно заседание на 31 юли 2002 г. парламентът с голямо мнозинство решава да се произведат предсрочни избори след 3 месеца.

Почти тотално мнозинство в Меджилиса

Междувременно военните отново са взели на мушка Ердоган. През април 2002 г. прокуратурата иска заповед той да бъде задържан, защото в реч отпреди 10 години е нанесъл обида на офицерството. Искането в крайна сметка е отхвърлено. Но през септември 2002 г. на Ердоган е отказано да регистрира кандидатурата си за предстоящите през ноември избори заради присъдата над него от 1998 г.

На 3 ноември за партията на Ердоган гласуват 10,8 млн. избиратели - над 34 на сто - и тя получава 363 от общо 550 места в парламента. Това е невероятен успех. Не достигаха обаче само 3 гласа, за да има квалифицирано мнозинство и да може самостоятелно да избира държавния глава или да прокарва поправки в конституцията. Проислямистката нова Партия на благоденствието тогава не постига и 3 на сто от гласовете.

Минималният изборен праг в Турция е 10 на сто. Още само Републиканската народна партия на Дениз Байкал успява да го надскочи с 19 на сто от гласовете. Така на практика се формира двупартийна система.

В деня след изборите премиерът Еджевит връчва оставката си на президента Сезер. Ердоган не може да стане премиер заради наложената му забрана и той възлага на заместника си в ПСП Абдулах Гюл да състави правителство.

Ердоган обещава партията му да продължи реформите в икономиката и търговията, да подобри жизненото равнище, да се бори с всички средства срещу корупцията и да ускори сближаването с ЕС.

Въпреки огромната съпротива, включително и чрез наложено от президента Сезер вето, парламентът отменя на 31 декември 2002 г. параграфа от закона за изборите, според който Ердоган няма право да се кандидатира. Той печели последващи частични избори на 9 март 2003 г. и 6 дни по-късно става премиер. Назначава Гюл за свой заместник и за външен министър. Оттогава двамата работят в хармоничен тандем, като във външната политика Ердоган обикновено засенчва Гюл. Ердоган беше предложил депутатите да изберат Гюл за президент след Сезер, но липсата на квалифицирано мнозинство в парламента осуети амбицията му.

Ердоган освен с икономическите постижения на правителството си е много популярен и с неотстъпчивост спрямо САЩ. Преди 4 години той твърдо отказа да предостави на Пентагона коридор за нахлуване в Ирак откъм Турция. Вашингтон не е правил дори опит сега да иска от Анкара да се разполагат в Турция елементи от американската противоракетна програма, защото веднага би последвал отказ. А Турция не е отдалечена в Европа като Чехия или Полша: направо има обща граница с Иран, чиито ракети американската ПРО би трябвало да ликвидира в полет.

Репутацията му пострада обаче напоследък силно заради военните действия срещу кюрдските бунтовници от ПКК в Анадола, край границата с Ирак. Погребенията на десетките загинали турски военни прерастват в антиправителствени протести. Край увитите в знамена ковчези застават мирно генералите. Нито Ердоган, нито министрите му обаче не се появяват на траурните церемонии, защото множеството може, меко казано, да не ги приеме с добро око. 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот