Емигрантското ни правителство във Виена от 1944 г. - зараждане, инициативи, приноси

Автор: Явор Генов


Емигрантското ни правителство във Виена от 1944 г. - зараждане, инициативи, приноси

Кабинетът в изгнание на проф. Александър Цанков предприема своевременни опити, увенчани с успех, за опазване на българите в Райха по време на войната

В началото на месец септември 1944 година България е изправена пред прецедент в своята история. До 1944 година Царството не участва във военни действия, запазва дипломатически отношения със СССР и дори прави опити да излезе от войната. Въпреки това на 5 септември Съветският съюз обявява война на България.

Само четири дни по-късно, на 9 септември 1944 година, Отечественият фронт и Червената армия установяват новата власт. С оглед на вече започналите репресии, пред българския политически елит съществуват две възможности: или да остане и да (опита да) участва в изграждането на новия режим, или да емигрира. Именно от редиците на българската политическа емиграция се заражда и прецедентът, за който ви обръщам внимание със заглавието – Българското емигрантско правителство във Виена, наричано още Българско национално правителство.

Българското национално правителство във Виена е формирано на 9 септември 1944 година. Седалището се обособява в хотел „Империал”. За точността на датировката съдим от изданието на германския националсоциалистически орган “Voеlkisher Beobachter” (“Народен наблюдател”) от 16/17 септември 1944 година, в който е поместена публикация за събитието.

От този момент нататък съществуват две български правителства, които претендират за легитимност. След като Червената армия окупира България и Румъния в София и Букурещ са съставени нови правителства. Това са т.нар. от историческата наука „марионетни правителства” – такива, които са поставени от страната окупатор. В случая това е СССР.

Легитимността на правителствата в изгнание и „марионетните правителства” винаги е поставяна под въпрос. Но в този случай казусът е още по-сложен, тъй като Българското национално правителство е признато от страните, участващи в Оста (т.е. съюзниците на България преди 9 септември 1944 година). Правителството на Отечествения фронт обаче не е признато нито от силите на Оста, нито от страните от Антихитлеристката коалиция. Това е така, тъй като Съюзниците третират България и Румъния като окупирани страни, с които е сключено временно примирие.

Проблемът за легитимността на правителствата на окупираните страни по време на Втората световна война е уникален по своята същност и остава неразрешен и до наши дни.

Създаването на емигрантско правителство е интересен феномен в българската, но не и в световната история. През Втората световна война правителствата в изгнание само в Европа са много на брой. В Лондон, в различни етапи от войната, се разполагат правителствата на Полша, Чехословакия, Норвегия, Белгия, Холандия, Франция, Югославия, Гърция  и т.н.

Съставът на Българското правителство във Виена не е особено голям, но за сметка на това е наситен с интересни личности от българския общественополитически живот:

Министър-председател − проф. Александър Цанков – бивш министър-председател (1923-1926 година), председател на XXI и XXII Народно събрание (1926-1930 година), министър на народното просвещение (1930-1931 година), избиран за народен представител в пет парламента (1923,1927, 1931, 1938, 1939 година). Доцент е от 1911 година, а от 1916 година - професор по политическа икономия в Софийския университет. Формира и ръководи партията Народно социално движение  през 30-те  и началото на 40-те години на XX век.

Министър на вътрешните работи и войната – проф. Асен Кантарджиев – водач на Ратничество за напредъка на българщината (РНБ). Завършва агрономство в Бон, Германия, стипендиант на фондация „Рокфелер”, специализира в Швейцария и Германия. Става професор на 33 години, влиза в общественополитическия живот от началото на 30-те години на XX век. Най-младият министър в правителството.

Министър на външните работи и финансите – Асен Цанков – един от видните представители на т.нар. в България „широки социалисти”. Няколко пъти е избиран в Народното събрание, член на ЦК на Работническата социалдемократическа партия (широки социалисти) до 1927 година. През 1934 година става част от Народно социалното движение, водено от неговия брат проф. Александър Цанков. Асен Цанков е виден столичен адвокат и се ползва с много добро име сред българската общественост.

Министър на труда и трудовата повинност – полковник от Генералния щаб Иван Рогозаров – участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. На два пъти е награждаван с орден „За храброст”. Също така той е и началник щаб в Трудовите войски, следва медицина в България, но не завършва, тъй като предпочита военната служба: завършва Военното училище в София. Във Виена се изявява като представител на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) ­– най-популярната младежка националистическа организация през 30-те години.

Министър на просветата и пропагандата – Христо Статев Попов – (по известен с името си Христо Статев) политически и обществен деец, министър на земеделието през 1931 година, избиран за народен представител четири пъти, автор на книги и деен публицист по време на войната. Съмишленик е на Ал. Цанков и Народно социалното движение.

През октомври 1944 година, като “министър без портфейл”, е включен и полк. Никола Костовначалник на разузнавателното управление към Министерство на войната в София, възпитаник на Френската генералщабна академия и съвипускник на ген. Дьо Гол. Функциите му в правителството остават неясни и доста спорни.

Една от първите задачи на Българското национално правителство е да установи дипломатически отношения с възможно най-много страни, с което да потвърди и претенциите си за легитимност. За съжаление в условията на война, която се развива зле за Оста, това е доста тежка задача.

Правителството във Виена установява отношения единствено със страните от Тристранния пакт и техните емигрантски правителства като изключение прави дори Япония. От неутралните страни в Европа единствено Испания установява отношения с правителството на Александър Цанков. Другата неприятна новина за Националното правителство е, че голяма част от българските посланици в Европа, заварени от правителството на Отечествения фронт остават на служба (макар и за кратко), много от тях напускат постовете си, малцина се завръщат в България, но никой не минава на страната на българското правителство във Виена. Така основните дипломатически отношения на правителството на Александър Цанков остават с Берлин.

Най-важната задача на правителството във Виена е да осигури защита и помощ от всякакво естество на българите в Третия райх. Не бива да забравяме, че след 9 септември България се включва активно във войната срещу Оста. Така всички български поданици се превръщат в заплаха за германското правителство. Българите, намиращи се на територията на страните от Оста, попадат в доста сложна ситуация. Като поданици на вражеска страна, те подлежат в най-добрия случай на интерниране в лагер. Подложени са на строги санкции, придвижването им е контролирано, лишени са от средствата и работата си, тъй като отношенията им с банки и фирми са прекратени до приключване на войната.

За военните чинове ситуацията е още по-неприятна, тъй като те автоматично попадат в графата военнопленници. Според данни, обобщени от Българското национално правителство, през есента на 1944 година, на територията на Германия пребивават 35 000 български поданици. Според професор Никола Алтънков* с оглед на продължаващите военни действия и масовото преселване на хора от страните окупирани от СССР на запад, е по-вероятно българите емигранти да са повече.

Усилията, които полага Българското национално правителство във Виена посредством своите консулства на територията на Третия райх, се оказват изключително плодотворни. С разрешение на немското правителство, вътрешното министерство започва да снабдява българите в Третия райх с нов вид документ за самоличност наречен „Pass-Erzatz”. Чрез него българските емигранти могат да се легитимират пред германските служби, да бъдат наемани на работа, да си търсят свободно квартири, да получават купони за храна. Документът се оказва и особено полезен след края на войната, тъй като служи успешно за легитимация и пред властите в английската и американската окупационна зона.

Дейността на правителството във Виена не се изчерпва само с издаването на документи. То подпомага новодошлите българи бързо и лесно да намерят работа, квартира, да се сдобият с купони за храна или да получат информация за свои близки. Помощта на правителството се оказва от фундаментално значение с оглед на факта, че германското правителство изисква от емигрантите или да работят, или да воюват за райха.

Това се потвърждава и от обръщение на проф. Асен Кантарджиев към българите в Германия, излъчено по радио „Донау”: „…всеки българин в Германия, без разлика кой е, какъв е и защо е дошъл, трябва или да работи, или да воюва…Това положение трябва да бъде на всеки му ясно и с оглед тъкмо на него трябва всеки да размисли, да реши и да се определи.”

Освен, че оказва огромна помощ на българската емиграция, правителството на Александър Цанков развива пропагандна, антикомунистическа дейност и дори започва създаването на своя армия – Български национално-освободителни войски. За дейността, която развива министерството на просветата и пропагандата и формирането на Българските национално-освободителни войски от правителството на Александър Цанков, ще Ви разкажем повече в следващите ни материали.

По сайта „Българска история“

----------------------------------------------------------------------------

*Никола (Николай) Георгиев Алтънков е доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор там, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г.

Роден е в София на 17 август 1932 г. Завършва английска филология в Софийския държавен университет "Климент Охридски" и история в Калифорния, САЩ. Преподава в американски висши училища, работи в научни институти в САЩ. Емигрант от 1965 г. в САЩ

Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика. Има над 200 публикации. В България завършва и издава последните си книги: "България малък тигър", "Икономика на благоденствието", "Нарекоха ги фашисти", "Светците ги съдят" и "Кой победи"( бел. ред на „Българи“)

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Април 2021 »
пнвтсрчтпксбнд
   
  
  1. 17.04. - Събития и факти
  2. 18.04. - Събития и факти
  3. 18.04. - Международен ден за опазване на паметниците на културата
  4. 19.04. - Събития и факти
  5. 20.04. - Събития и факти
  6. 20.04. - Годишнина от Априлското въстание
  7. 21.04. - Празник на военното контраразузнаване
  8. 21.04. - Събития и факти
  9. 22.04.1915г. - загива Яне Сандански
  10. 22.04. - Събития и факти
  11. 23.04. - Световен ден на книгата и авторското право
  12. 23.04. - Събития и факти
  13. 24.04.1939г. - рожден ден на Лили Иванова
  14. 24.04. - Световен ден за ознаменуване геноцида над арменския народ
  15. 24.04. - Събития и факти
  16. 25.04. - Събития и факти
  17. 26.04. - Събития и факти
  18. 27.04. - Събития и факти
  19. 27.04.1867г.- четата на Панайот Хитов преминава Дунав
  20. 27.04.1963г. - е открита първата електрифицирана жп-линия
  21. 27.04. - Лазаровден
  22. 28.04. - Събития и факти
  23. 28.04. - Цветница
  24. 29.04. - Събития и факти
  25. 29.04.1887г. - създадено е Българското опълчение
  26. 29.04. - Международен ден на балета
  27. 29.04. Страстната седмица: Велики понеделник
  28. 30.04. - Страстната седмица: Велики вторник
  29. 30.04. - Събития и факти