Единственият дервиш в България

Автор: Деляна Лукова (2 коментара)


Единственият дервиш в България

Васил Тосев от Пловдив е обучен в най-важния център на суфите - турския град Коня, където 700 години пребивават танцуващите от ордена Мевлеви...

"По време на въртенето няма мисъл. Преди ритуала се казват молитви за съсредоточаване, след което музиката сякаш се влива в теб, започваш да се въртиш и наблюдаваш себе си сякаш отгоре", казва пловдивчанинът Васил Тосев.

 

43-годишният мъж е единственият българин, посветен за дервиш не къде да е, а в най-важния център на суфите - турския град Коня, където 700 години пребивават танцуващите от ордена Мевлеви.

 

Васил е имал уникалния шанс да бъде два пъти в Коня по специалната покана на Международната Мевляна фондация. Посвещават го за дервиш миналата година, като той е 301 избран.


Как стига дотук? Всичко започва преди 13 години, когато управителят на оръжеен магазин тогава Васил тежи 105 килограма, има високо кръвно и увредено сърце и лекарите не вещаят нищо добро, освен инсулт или инфаркт. В този момент съдбата среща Васил Толев със заслужилия треньор по борба и преподавател по йога Иван Гарабитов и благодарение на неговите методики успява да се справи с проблема, а два месеца по-късно да изхвърли и всички хапчета.

 

Още на първата им среща Гарабитов казал: “Един ден ще отговаряш за спортната зала и ще преподаваш”. Така и става. Впоследствие в центъра идва за подготовка и отслабване даже олимпийският и световен шампион Армен Назарян.

 

Преди шест години Васил за първи път се среща на живо с дервиши по време на спектакъл в Пловдивския театър. След представлението отишъл при техния шейх и заявил, че иска и той да се научи да се върти.

 

Още на следващия ден си купил книгите на Мевляна - поета и философ от XIII век, който смята, че едно подобно на транс състояние на всемирна любов може да се предизвика чрез практиката на въртене - по начина, по който всичко се върти във Вселената. А два месеца по-късно вече можел да върти по два часа.

 

От Турция му пратили тануре - бялата дреха, която символизира чистото съзнание, и сике - шапката, както и черен плащ.


Миналата година Васил се запознал с Есин Челеби - 22-ро поколение кръвна правнучка на Руми, и с директора на Селджукския университет в Коня - Нури Семшеклер, които гостували под тепетата, а дервиши танцували в ресторант “Пълдин”. Те останали изключително впечатлени от факта, че заведението 600 години е било дервишка обител.

 

Васил завел Нури в Будисткия храм до язовир “Копринка”, превърнат в център за медитация и изучаване посланията на Буда. Там той се въртял в продължение на половин час и веднага след това получил покана от фондация Мевляна да отиде в Коня на техни разноски. Така Васил се озовал на 17 декември миналата година в Коня за 739-то честване на смъртта на Руми.

 

“Коня е най-важният център в Турция на суфите и близо 700 години тук пребивават танцуващите дервиши от ордена Мевлеви. Всяка година последователите му честват неговия шеби Арус - деня, в който е починал, като изпълняват сема. Това е въртящия танц, един от най-хипнотичните спектакли в света.

 

Дясната длан е към небето, сякаш получават Божията милост, а лявата - надолу, като че ли я разпределят към земята. Дервишите се въртят из залата, направлявани от танцмайстор и под съпровода на оркестър от традиционни инструменти. Накрая заемат една въртяща се позиция около шейха или старшия дервиш, който представлява слънцето. Отхвърляйки при въртенето своите земни връзки, те постигат единение с бога”, разказва Васил Тосев.

 

След като Ататюрк обявява края на Османската империя през 1924 година, орденът Мевлеви е забранен като пречка за модернизацията на Турция. След прекъсване от 25 години група дервиши убедили местните власти на Коня да им позволят отново да изпълняват въртенето като културно представление.

 

Манастирът Мевляна днес е музей, посещаван от над един милион турци всяка година.


Всички били изумени от посвещението на Васил, тъй като традицията не позволявала на немюсюлмани да членуват в Мевлеви обществото. Освен това пловдивчанинът се сдобил с дервишкото име Вели, което означава светец. Преди да влязат във вакъфството, дервишите слагали дясната ръка на сърцето, а лявата - на корема.

 

“Всички водят съвсем нормален живот. Това са хора от различни професии - от от търговци, шивачи и учители, до лекари и бизнесмени. Обединява ги завещанието на Мевляна не да изследваме другите, а себе си. Когато отговорът какво ни прави зависими дойде, идва трансформацията. Истинският въпрос може да те промени, отговорите само се наслагват в теб. Не търси водата, търси жаждата”, обяснява основните постулати на учението Васил.


Кметът на Коня му подарил английско издание на книгата “Масневи манави”, считана за Персийския коран заради заложените в нея мъдрости. На тръгване от Коня му дали и дервишки пръстен, който не сваля от ръката си.

 

“Имам покана да продължа обучението си с идеята да отворя център и в България. Но за целта трябва да постигна по-високо ниво. Вярата те отдалечава от реалността, Господ не е бакалин да следи кой какво върши”, казва Васил, който сам не знае как, но пял на арабски, без да знае дума на този език.

 

От в. "Марица", Пловдив

 

 

Коментари
2013-09-25 09:23:58 От: Езотеричен стих

Джалал ад-Дин Руми

"...Умрях като минерал и станах растение;
умрях като растение и станах животно.
Умрях като животно и станах човек.
Защо тогава да се страхувам в смъртта да стана нищо?..."

2015-06-09 05:14:53 От: Васил, не Вели

Пълни простотии.Че и с гордост го пишете това :( Секли прадедите му, а сега той с кеф станал резняк.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот