Двуверци живеят на Балканите до началото на ХХ в.

Автор: Иван Петрински

"Носене на кръстовете", част от стенопис в църквата "Рождество", с. Арбанаси, Търновско, 1649 г.

Дълго след насилственото им обръщане в исляма хиляди българи запазват новата религия само за показ, те продължават насаме или в семейна среда да следват християнските религиозни предписания. В планините селата от двуверци се запазват дори и през ХIХ в., а някъде и в началото на ХХ в.

Назоваването на двуверците е сходно във всички балкански езици. Южните славяни ги обозначават като двуверци, но често са наричани също "шарени" или "пъстраци". Албанските двуверци също са "ларамана", т. е. пъстри, шарени, както са наричани и кипърските двуверци. На гръцки двуверците са "линовамваки", т. е. ленено-памучни, с което се показва двойственото им и неопределено състояние.

Това удобно двуверие се оказва приемливо в продължение на столетия както за централната османска власт, която приема двуверските села като мюсюлмански в данъчните си описи, така и за православната и за католическата църкви, които не ги отлъчват от християнската общност. В Албания, например, скритото християнство става масово след войната за Крит между Венеция и Османската империя (1644-1669) поради страха от репресии.

Католическата църква се отнася по-строго към двуверците. През 1641 г. от Рим разпореждат да се забрани кръщаването в църквите на децата на мюсюлманите, което обичайно навсякъде на Балканите нообърнатите мюсюлмани извършват "за здраве" още преди обрязването. През 1678 г. е прекратен достъпът до католическите храмове на жени, омъжени за "турци", т. е. за мюсюлмани, а през 1703 г. е забранено мюсюлмани, всъщност двуверци, да се черкуват, да се венчават и да кръщават децата си.

Едва ли тези мерки ще ни се сторят пресилени, след като прочетем пътеписа на английската пътешественичка Едит Дърхам, която дори в началото на ХХ в. ни уверява, че някои албански села с двуверци имат дори тайни свещеници. Може да се предположи каква смъртна опасност грози тия села и техните тайни свещеници, като се припомни само как е заклан публично дори официален православен духовник като охридския архиепископ "на цяла България" Варлаам във Велес на 28 май 1598 г., а тялото му е останало във водите на Вардар "няколко седмици" (Ал. Стояновски, 2006).

Веднъж приели исляма, балканските християни на практика не могат да се върнат към старата си религия, ислямът приема такова връщане като най-тежко престъпление. Точно поради това обявеният по-късно за светец Николай Нови Софийски е убит с камъни през 1555 г., след като поискал да се върне в християнската си общност, макар че приел исляма преди това в пияно състояние, без дори да си спомня за това.

В същото време окончателното приобщаване на двуверците към исляма върви особено трудно и мъчително. И докато християнските църкви започват да губят търпение и да изискват цялостно връщане на двуверците в християнската им община, което всъщност е равносилно на сигурна смърт, мюсюлманските шейх юл-ислями засилват натиска срещу двуверците за пълно изкореняване на християнските преживелици в религиозната им практика.

Няма да ни е много лесно да си представим днес как насилствено ислямизираните българи, днешните българомохамедани, извършват изключителен героизъм като в най-черните години на робството въпреки задължителните фетви и суровите наказания, които те предвиждат, запазват българския език като средство за общуване, като символ на вярност към българските им корени.

Нещо повече, при Освобождението на България турцизмите в езика на българите християни са забележимо повече, отколкото в езика на родопските българи мохамедани, например. Принудени да изоставят вярата си, ислямизираните българи бранят фанатично езика на своите деди като свята своя връзка с българския народ.

Колко значителна е опасността за българската народност при изгубване на родния език след началото на процесите на ислямизация, може да се види точно при тия обърнати в исляма българи, които обитават градовете или достъпните села в равнините.

Тези българи постепенно загубват връзката с родния си език, а по-късно и с народността си. При тях именно се наблюдават елементи на етническа асимилация, те са онези "румелийски [балкански най-общо] турци, чийто език е неправилен", според Ахмед Вефик (1823-1891). В един от първите турски речници "Лехче-и османи" ("Диалекти на османския език") такова значение той дава на думата "читак".

Или накратко "турците наричат говорещите на турски език румелийски елементи "читаци". Да се нарече някой "читак" означава да се каже балканец, който произнася турски език неправилно, понеже не е турчин" (И. Х. Данишменд, 1979).

По българските земи читаци има в градовете, където контролът върху прилагането на фетвите, налагащи новообърнатите в исляма да говорят само турски, е повсеместен, така и в достъпните равнинни села в Добруджа, в ниските части на Източните Родопи, в Източна Тракия и в Македония.

Наследници на тия насилствено обърнати в исляма българи, на тия читаци са "говорещите неправилно" сред днешното население на Североизточна България или в Източните Родопи, които зорлем бяха докарани от погрешната политика на българските правителства през ХХ в. да се самоопределят като турци.

Извори

Фетви за пълното изкореняване на християнството сред ислямизираните българи на шейх юл-исляма Абдуррахим ефенди, от времето на султан Ахмед III (1703-1730). Превод на Страшимир  Димитров.

"Ако някои хора идват и вземат пръст от гроба на починалия шейх Зейд [очевидно християнски светец], която според лъжовните им вярвания била лекарство срещу болести или пък щяла да помогне на онези, които нямат деца, да се сдобият с деца, и разнасят тая пръст - трябва ли шариатският съдия твърдо да насили онези, които имат такова грозно поведение, и да им забрани?

- Отговор: Трябва!"

"Ако жителите на дадено градче, предимно жени, в някои дни задружно отиват на гробищата и там задружно и в един глас оплакват и нареждат за покойниците, надават плач и стенания - шариатският съдия овластен ли е да забрани такова поведение на посочените?

- Отговор: Наложително е да им забрани."

"Ако близо до някое вакъфско село, върху необработваема земя по божията воля е израстнало голямо дърво, а жителите на това село идват при споменатото дърво и го молят да им помогне в делата им, може ли шариатският съдия да отсече това дърво и да отстрани смутът?

- Отговор: Може."

"Когато Зейд има някаква нужда, търси помощ от духовете на предците и казва, че те могат да принасят полза, да отстраняват беди, че уреждат делата на божите раби, че знаят неизвестното бъдеще; ако Зейд е с такива разбирания, какво трябва да се направи с него?

- Отговор: Подновяване на вярата и брака [Изключително тежко наказание, включващо изцяло процедурите по приемане на исляма и на бракосъчетанието.]."

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2601§ionid=5&id=0002301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=3144§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=7008§ionid=5&id=0001301

По в. "Сега"

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//dvuverci_zhiveiat_na_balkanite_do_nachaloto_na_xx_v_-h-634.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот