Димитър Подвързачов – сиракът, когото наричат Бащата

Автор: Йордан Каменов


Димитър Подвързачов – сиракът, когото наричат Бащата

Може ли значим творец да няма съдба? Риторичен въпрос, макар у нас всичко да може. Но когато този творец произнесе за себе си „Ах, ти нямаш съдба, твоят гений е глух”, то и риторичният въпрос се нуждае от отговор

Но да почнем с оспорването. Как така писател като Димитър Подвързачов (1881-1937) да няма съдба? Житейската му участ, подобно на много от великите български писатели, е сирашка – на незабелязан, трудно допуснат до признанието, за дълго държан в периферията и сякаш забравен след смъртта му творец. А той не е само символен сирак. Остава без баща, преди да се е родил.

Да не се обръщаме към татко Фройд за обяснение на устоите на поведението му. Социалният ефект от сирачеството е, че не завършва дори гимназия. Каква ирония на съдбата, дето я е нямал. И каква болка, видима в първите повече от десет години в зрелостта му. Когато все е чиновник в образованието в родната Стара Загора, в Шумен, а накрая, от 1907 г. до 1910 г., е секретар на Четвърта софийска мъжка гимназия.

Недоучен по документи, Димитър Подвързачов става редактор или създател на редица вестници и списания в началото на житейския си път и после в неговия край. Сред тях се откроява сп. „Звено” (1914), което носи етикета на символистично обединение, но по-скоро е обединител на новото след кръга „Мисъл” свръхталантливо поколение от прозаици и поети. Водачът там е „необразованият” сирак Подвързачов, когото юристът К. Константинов, финансистът Лилиев, незавършилите студенти Йовков и Дебелянов наричат Бащата. И това не е ирония от малко по-младите, а признание за литературната дарба, за култивираната житейска уравновесеност и за умението да обединява.

Същият „недоучил” мъж става един от водещите преводачи. Превежда и в стихове (Шекспировия „Хамлет” и „Маскарад” на Лермонтов), и в проза (”Дон Кихот”, „Пътуванията на Гъливер”, творби на Гогол, Достоевски, Толстой, Горки, Короленко, Джек Лондон), и в драмата (Грибоедов, Чехов, Бърнард Шоу, Кнут Хамсун). Налага у нас и съветски автори, но тези, които носят за него очарованието на руската класика – Корней Чуковски и Валентин Катаев.

Но в целия този кипеж на литературно-издателска и преводаческа работа сякаш на заден план стои авторът. Димитър Подвързачов някак плахо и незабележимо поднася своето творчество. Като че се бои да предложи своя книга на читателя. Остава без стихосбирка приживе. Издава две книги за деца и хумористичната проза „Как дяволът чете евангелието”.

И биографията „Генерал-лейтенант Найденов” от 1917 г., плод на грижата на държавата за талантливите ни творци през Първата световна война, при което редица писатели са били в редакциите на в. „Военни известия” и сп. „Отечество”. Някак свенливото му присъствие в литературата като че ли води до недостатъчно за качествата му признание. Но не знам дали дистанцирането му от популярността е само негова същност, или е и скрит упрек към нерядката у нас незаслужена слава. Така или иначе в „Молитва”, след като изброява какво би бил готов да бъде, включително и „прост мошеник”, ще изрече:

Ала поет признат официално –

бррр! Никога! Владико, запази ме!

Но както изглежда като надживял своята участ на „недоучен”, за миг ще ни допусне до сякаш неизлекувана рана:

Живота си изтърколих без бури –

прост зрител на всекидневно борбище.

Едничкият ми дял бе: коректури!

И все това докрай световни би ще.

Не бива да тълкуваме този автобиографичен текст само в социален контекст. Да, това е раната на човека от низините, невзел участие или недопуснат до върховенството на обществения живот, захвърлен в периферията с незначителното занимание коректор. Като сякаш в това самопризнание изплува и непроявяващото се явно вярване за сирашкото му предопределение.

Ала в същото време тези „коректури” трябва да се четат иносказателно. И да се съотнасят към основната и същностна страна на творчеството на Подвързачов. Която е хуморът и сатирата и като такова построение е противопоставяне и коректив. Както вече казах, Димитър Подвързачов принадлежи към идващото след кръга „Мисъл” ново велико литературно поколение. Което наследява от предшествениците си техния двоен товар – да създава литература, но и да се бори срещу обществото за първенство на интелекта и духовното. Всеки с това, което му е дадено.

Несъмнено Подвързачов желае да бъде сред създателите на литература, което по това време за България значи най-вече поезия. Притежава немалко качества, за да изпъкне. Носи култура и усет за значимост и актуалност. Той е великолепен версификатор, който конструира ефектни поетични фрази и строфи. Но не може да ги насити с убедително драматично преживяване. Той носи чистота, идеализъм, но в собствения си сблъсък с техните антиподи не изживява колебание, раздвоение, мъчително преодоляване на страданията си.

Несправедливостта на света и бездуховността раждат у него отпора, несъгласието, презрението, което в крайна сметка ще определи и път в литературата извън лириката и извън прозата като идентификация със сложни характери и същности. Ето защо самонаблюдаващият се и очевидно измъчващ се от отсъствието на ярка лирична дарба Димитър Подвързачов ще изрече за себе си: „Ах, ти нямаш съдба, твоят гений е глух.” И ще ограничи до епизодични прояви писането на чиста поезия. И не ще се самоласкае от единични попадения. Едно такова осъзнато литературно поведение на несъмнено даровит човек заслужава само поклон.

 

По в-к ТРУД (със съкращения)

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Април 2021 »
пнвтсрчтпксбнд
   
  
  1. 17.04. - Събития и факти
  2. 18.04. - Събития и факти
  3. 18.04. - Международен ден за опазване на паметниците на културата
  4. 19.04. - Събития и факти
  5. 20.04. - Събития и факти
  6. 20.04. - Годишнина от Априлското въстание
  7. 21.04. - Празник на военното контраразузнаване
  8. 21.04. - Събития и факти
  9. 22.04.1915г. - загива Яне Сандански
  10. 22.04. - Събития и факти
  11. 23.04. - Световен ден на книгата и авторското право
  12. 23.04. - Събития и факти
  13. 24.04.1939г. - рожден ден на Лили Иванова
  14. 24.04. - Световен ден за ознаменуване геноцида над арменския народ
  15. 24.04. - Събития и факти
  16. 25.04. - Събития и факти
  17. 26.04. - Събития и факти
  18. 27.04. - Събития и факти
  19. 27.04.1867г.- четата на Панайот Хитов преминава Дунав
  20. 27.04.1963г. - е открита първата електрифицирана жп-линия
  21. 27.04. - Лазаровден
  22. 28.04. - Събития и факти
  23. 28.04. - Цветница
  24. 29.04. - Събития и факти
  25. 29.04.1887г. - създадено е Българското опълчение
  26. 29.04. - Международен ден на балета
  27. 29.04. Страстната седмица: Велики понеделник
  28. 30.04. - Страстната седмица: Велики вторник
  29. 30.04. - Събития и факти