Декларация, а не договор с Македония, г-н Плевнелиев!

Автор: Людмил Илиев (4 коментара)


Декларация, а не договор с Македония, г-н Плевнелиев!

Президентът Плевнелиев пак не разбрал, медиите се радват, а за какво?

Често, когато властта не се справя с нещата във вътрешен план, започва да търси някаква ефектна цел отвъд границите на поверената й държава, за да отвлече вниманието на населението от другите си несполуки. Някои тръгват да оправят разклатения международен ред, други почват войни.

Нашите политици, за щастие, са лишени от подобни възможности. Най-много да спретнат някой воаяж до "развиващите се пазари" като Китай и Виетнам, впоследствие шумно рекламиран като "пробив".

Наскоро атакуваният от всевъзможни посоки наш президент Росен Плевнелиев отлично демонстрира този синдром.

Държавният глава влезе в новините с едно свое писмо до македонския си колега Георге Иванов, в което с едва прикрита триумфална нотка обяви, че приема негово предложение подписаната между двете страни съвместна декларация от 1999 г. да прерасне в така лелеяния от София договор за добросъседство. 

Пак се заговори за пробив в двустранните отношения

Все пак работата по въпросния договор се влачи повече от две години, главно заради упоритото противене на Скопие, откъдето разни отговорни и не съвсем отговорни фактори чат-пат изтърсват, че такъв документ изобщо не е нужен.

И сега не кой да е, а новоизбраният държавен глава на вардарската република се оказва готов да разсече гордиевия възел, удържащ в дългогодишна стагнация отношенията между двете държави.

Изглеждаше толкова добре, че направо беше подозрително. И май наистина се оказва така.

По-подробен преглед на размяната на публични изявления между двамата президенти показва, че нещата съвсем не са толкова ясни, колкото на пръв поглед изглеждат.

Цялата история започва с едно изказване на Плевнелиев пред "Дойче веле" от 9 май, в което той се оплаква, че Скопие се е отказало от декларацията от 1999 г. и изразява недоумение защо комшиите отказват да подпишат "стандартен документ" като договора за добросъседство.

И добавя: "Ние също така казваме, че подписването на старата декларация за добросъседски отношения може да има същия ефект."

И точно на тази реплика откликва Георге Иванов: "Съгласен съм напълно с него, че подписването на старата Декларация за добросъседски отношения може да има същия ефект", казва той.

Забележете -

не договора за добросъседство, а старата декларация

А нашият президент, сякаш изобщо не го е чул, отговори със споменатото вече писмо: "С готовност приемам отправеното от Вас предложение, Декларацията на министър-председателите на Република България и на Република Македония от 1999 г. да бъде трансформирана в Договор за добросъседство и сътрудничество."

И даже си поиска новото правителство в Скопие да уточни "в най-кратък срок" параметрите на договора, за да го подпише в София.
 

Така обърквацията стана пълна, за което допринесоха и медиите от двете страни на границата, които използваха договор и декларация като взаимозаменяеми понятия.

А те не са и точно това е най-важният момент в цялата тази история.

Защото декларацията, каквото и да е нейното съдържание, си остава просто едно тържествено заявление, с което страните по него не залагат нищо повече от честната си дума. А договорът би създал правна връзка между двете държави и има обвързваща сила по отношение на неговите клаузи.

Разликата и значението на тези два акта са очевидни. Както е ясно и защо Георге Иванов не смята за никакъв проблем да преподпише веднага декларацията - за него и неговата страна подобно действие би имало само символичен характер.

Неясното в случая остава поведението на нашия президент.

Какво имаме в крайна сметка - грешка от типа "развален телефон", политически гаф или някаква тънка дипломатическа игра, чиито детайли остават скрити за страничния наблюдател?

При всички случаи изглежда, че Плевнелиев е видял удачен за него момент да се прояви по голям проблем във външната ни политика и е поел инициативата. Все пак за него ще е огромен плюс под договора да стои неговият подпис, а не този на премиера Пламен Орешарски или на външния министър Кристиан Вигенин.

За тази версия допринася и подозрителното мълчание по това неочаквано развитие на събитията на нашето дипломатическо ведомство, което иначе е така разточително в коментарите си по темата за договора.

Засега май е рано да се говори за затопляне на хладните ни отношения със Скопие. Но истината рано или късно ще излезе наяве. Поне от македонска страна, тъй като чувствителната по темата местна общественост няма да забрави този случай и положително ще потърси сметка на своя президент какво точно е казал и обещал.

А то най-вероятно няма да е това, на което се надява Плевнелиев.

По в. "Сега"

Коментари
2014-05-25 22:35:33 От: 4и4ококо

Мандатът на този човек вече се преполовява, а той продължава да е неадекватен...

2014-05-25 23:04:25 От: Аборигенчо

Нашия винаги всичко оправя - втечнен газ от Катар щеше да кара...

2014-05-25 23:06:03 От: Бобърчо

Тоя като че е в игра на "развален телефон", при това е е в края на редицата...

2014-05-26 19:59:55 От: Ееех елит елит!

немило ,родно и негодно!!!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот