Дебатирай креативно!

Автор: Любомир Любенов, "БЪЛГАРИ"

Изображението е от news.ibox.bg

Политиците в своите чести изказвания и най-големите печатни и електронни медии непрекъснато използват неправилните руски форми ежедневно, ежедневник, вместо правилните, българските всекидневно и всекидневник. Останки от руското политическо влияние в България ще намерим и в честата употреба на болшинство, болшинството, болшинствата и т.н. вместо правилното мнозинство, мнозинството, мнозинствата.

Всъщност не беше отдавна времето, когато беше обичайно да чуем в езика на управляващите думи и изрази като черезвичайно, щекотливо, все таки. С падането на комунизма те си отидоха естествено и това е нещо добро. Днес съпротивата срещу остатъците от езика на болшевишката идеология в съвременната говорна и писмена практика трябва да продължи - убедено и последователно. Все още се приема за нормално да се казва проведохме събрание, мачът ще се проведе на еди-кой си стадион и т.н. Естественият въпрос е - през какво по-точно го преведохте (в случая събранието или мача) - през проток, гора, каньон, пустиня, джунгла? Капитанът провежда кораба си през Суецкия канал, събрание се прави, организира. Или то може да се е състояло, но не и провело. Същото е и с една спортна среща - за нея трябва да кажем, че тя ще се състои еди-къде си.

И пак всекидневието ни дава поводи за тревога. Тези дни националната телевизия излъчва реклама на тема обществената полза от спортния тотализатор. Спортист с безспорен принос за българския волейбол и с отлична дикция ни убеждава, че играта на тото ще донесе много добрини на училищАта у нас (с главна буква отбелязвам мястото на ударението, бел.авт.). Вместо правилното на учИлищата. Тази така изкуствена и грозна промяна на ударението в много думи взима застрашителни размери. Веднъж, защото е неправилна и втори път - защото се налага от трибуната на народното събрание и от редица ефирни медии. Ала почти всички учители и директори на учИлища продължават да казват училищА!

Някога червените лидери, в стремежа си да покажат някаква нова, социалистическа ученост, изговаряха с неправилно ударение, но непрекъснато и упорито думи като: нАука (вместо наУка), нАучен (мчесто наУчен), рОдина (вместо родИна). Тази езикова мода премина, но на нейно място дойдоха други нови. Освен неправилната дума училищА, стана някак си естествено и несмущаващо да чуваме непрекъснато и неправилните съдилищА (вместо съдИлища) читалищА (вместо читАлища).

Но да се върнем на цитираната реклама. В нейния край текстът се чете от професионален говорител и той правилно произнася учИлища. Редуват се неправилен и правилен изговор в един и същи клип - какво означава това? Означава нещо много стряскащо - в националната телевизия няма грамотни редактори! Защо? На този въпрос трябва да отговорят политиците, които успяха да докарат тази национална институция до днешното й отчайващо състояние. И което е по-страшното - които не са способни да се разтревожат за езика на държавните медии поради собствената си полуграмотност. Колчем ги чуем, все в едно се убеждаваме - на пръсти се броят тези сред тях, които говорят що-годе правилен български език.

И друг път сме обръщали внимание, че сред честите грешки в изговора са явления като “якането” и “мекането”.

Първото ще рече, че от стремеж към изтъкване на собствената “ученост” и желание да се разграничат от западните говори (считани за шопски, сиреч просташки) дори политици и общественици, родени в Западна България изговарят неправилните форми бяли (вместо бели), живяли (вместо живели), пяли (вместо пели) и т.н. Човек да се чуди толкова ли е трудно депутатите да си поканят един специалист, който сред многото допускани от тях грешки, да им обърне внимание и на правилото за “променливото е” в българския език! Но не би - парламентът ще намери винаги пари за мерцедеси, ала не и за културата на говора в него.

Същата картинка е и с “мекането”. Често чуваме от политиците, пиеме (вместо пием), пееме (вместо пеем), смееме се (вместо смеем се) и т.н. Това пък е наистина под влияние на западните говори. И се получават твърде комични случки - нерядко тези, които искат да покажат, че са се поставили над западните диалекти у нас, едновременно “мекат” и “якат” - понякога дори в едно и също изречение! Да се смееш ли, да плачеш ли?

Продължава и употребата на чуждици, издаващи отново проява на криворазбрана ученост и оставащи често неразбираеми за милиони българи. Тези дни четох, че моят любим футболен отбор не игра креативно на каталунски терен. Да оставим настрана, че този претенциозен спортен журналист можеше спокойно да напише не игра съзидателно. Някои и така ще го разберат. Но от страниците на вестника такива говорят на хиляди българи, от микрофоните - на милиони.

И повечето им слушатели и читатели с основание ги пращат наум по дяволите. Това е сигурно. Тогава какво правят техните началници, подписващи се и именуващи се главни редактори, заместинк-главни редактори, завеждащ отдели и т.н.? Претрупват изданията си или ефира с думи като визия, просперитет, дебат.

Това вече е едно узаконено и дирижирано нехайство. Разбира се, че с цивилизоването и европеизирането на страната ни в езика неизбежно ще нахлуват чуждици, които няма как да бъдат заместени с български думи. И не бива. Ще станем смешни, ако се запретнем да измислим заместител на компютър. (Да не говорим, че тъкмо тази дума пак поради езиково нехайство вече е допусната с неправилния си изговор, вместо с правилния кампютър. Същата е съдбата на къмпинг вместо правилното кемпинг.

Така в още по-стари времена е навлязла неправилната дума Париж вместо правилното Пари; Вашингтон, а не Уъшингтън и т.н. Затова в съвременния език действат две правила - новонавлизащите думи се произнасят максимално близко до оригиналния си гласеж, а някога вкостенелите, наложилите се неправилни форми, се запазват и се считат за правилни. Въпросът е как те да не се увеличават.)

Тук темата обаче е за проява на елементарен здрав разум там, където чуждите думи си имат прекрасни свои съответствия. Съветът е един - когато можете да намирате български съответствия на чуждите думи, говорете си на вашия роден, богат и прекрасен език! Няма да изглеждате прости, няма да се изложите, ако замените просперитет с напредък, възход или алтернатива с възможност.

Темата е огромна. Най-сетне нека тук се посмеем малко с пример за такива интелектуални напъни на селска територия. Преди време ми се случи да чуя в с. Искрец следните думи: “Нема работа напоследък, ама важното е да си останеме човеци. Яз тая дилема я спазвам до нула!" Че тук не се съдържа никаква дилема (избор от две възможности) е от ясно по-ясно. Но как едно житейско напътствие се спазва “до нула” - това никой никога не ще успее да ви обясни.

Не можем да се сърдим на този човек, че по този начин иска да се представи пред слушателите си за “гражданин”. Една латинска поговорка гласи: ”Което е позволено на един вол, на Юпитер не е!” Така че обществото е в правото си да изисква от управляващите да се разтревожат сериозно както за собствената си незавидна езикова култура, така и за тази на нацията…

Предизвикан послепис.

След като написах тази статия, отидох в един софийски магазин за хранителни стоки и си купих питка черен хляб. Прочетох етикета и занемях: “СЕЛСКА ПЪЛНОЗЪРНЕСТА ПИТКА “УниПек” Хем “селска”, хем “уни”, хем "пек". Може би са искали да подчертаят, че това е универсална фурна? О,неразумний…

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//debatirai_kreativno_-h-80.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот