Д-р Тони Филипов: Блъсков и Тошев пречупиха българския журналист

Автор: Мария Друмева


Д-р Тони Филипов: Блъсков и Тошев пречупиха българския журналист

Авторът е известен с псевдонима си д-р Тони Филипов, с който подписва своята рубрика "Из делниците на един луд", излизала последователно в "Монитор" и "Експрес.

Наскоро рубриката бе спряна от издателя Делян Пеевски. Стойко Тонев е бил главен редактор на в. "Новинар", зам.-главен на "Монитор", първи зам.-главен на "Експрес". Преподава социология в Софийския университет.

- Къде се загубихте, докторе! Последно бяхте в „Експрес” и „Монитор”?

- В навечерието на изборите ме извика баш шефката Ирен Кръстева и ми каза: „Досега те оставях да пишеш както си искаш, но нещата стават сериозни, залогът е много голям. Пиши правилно или излез в творчески отпуск”. И аз излязох.

- После?

- След изборите, по някаква висока уговорка, Кръстева беше отстранена. Синът й Делян Пеевски пое вестниците и спря още първия ми текст. Без обяснения.

В него не пишех нещо Бог знае какво за Бойко: „Популист ли е Бойко Борисов? Популизмът е приказка, разказвана с користна цел. Приказката е налице. Остава да разберем каква е целта.”

И аз нямах друг вариант, освен да попитам накъде е вратата…

- За вас “Нова медийна група”, ръководена от Ирена Кръстева и Делян Пеевски, е „приветливо” място за работа?

- Ходили ли сте някога в ИПК „Родина”? Представям си, че точно така изглеждат фермите за бройлери в Америка. Виждаш слънцето само когато отидеш до тоалетната, щото тя има прозорец към света.

В редакциите цари изповедален полумрак… Но това, което прави това място да изглежда почти като долната земя, е духът, който витае там.

Блъсков като че ли им продаде не само вестниците, но и атмосферата. Особено гадно стана, когато Пеевски пое пресгрупата. Страшно потискащо е да гледаш как някакви хора тичат нагоре-надолу, пребледнели от страх.

Особено така нареченото ръководство.

- Интересно е да сe разкаже за това как Пеевски “прави” вестници, как всяка вечер сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре. И това е същият този човек, който преди изборите му викаше Боко Тиквата!?

- „Експрес” вече е съсипан, „Монитор” е на шейната, „Политика” е на командно дишане. За да не отегчаваме читателите, ще го кажа образно.

Представете си ситуацията, в която Пеевски са го турили оператор на Големия адронен колайдер. Как мислите, дали ще възпроизведе сътворението или разрушението?

Ще поръчка тук и там и най-вероятно накрая „Големият взрив” щe му отнесе човката… И на всички край него.

- Разказват за “митичен” страх и автоцензура. Журналистите са унижавани, но приемат унижението. Що за атмосфера цари в редакциите на Делян Пеевски?

- Знаете ли как уволняват там? Просто ти спират електронната карта. Като не можеш да влезеш в ИПК “Родина”, се сещаш, че си уволнен. Няма предизвестия, няма договори, няма компенсации, на много от уволнените не изплатиха дори изработеното.

Главната редакторка на „Експрес” Данка Василева и директорът Евгени Петров един ден просто не ги пуснаха в комбината и те така разбраха, че са уволнени.

- Защо българският журналист приема да бъде унижаван?

- Вероятно няма самочувствие. Как беше онзи филм – „Няма място за старите кучета”… Напълниха редакциите с младежи, защото те се управляват много лесно.

И не познават друг начин на правене на вестник. Погледнете какво стана с колегията. Колко емблематични имена я напуснаха или просто престанаха да пишат.

Пък и няма изход. Къде да отидеш, къде е много по-различно? От трън та на глог, че е по-висок… Като напуснеш Пеевски, ти си затваряш вратата за работа в 3 национални всекидневника и един седмичник. Поне.

А ако е вярно, че ще купува и вестниците на ВАЦ, да работиш за Пеевски става почти безалтернативно. А и кризата допълнително произвежда страх.

- Забелязваме как в делянпеевските вестници далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство?

- Новопокръстеният винаги е по-ревностен, защото трябва да се доказва пред новия бог. С коленопреклонни молитви да изкупи предишните си хули срещу него. Да покаже, че е бил заблуден и затова е вярвал в грешния, в падналия бог.

- То е ясно, че падналият се налага най-лесно. Това сякаш потвърждава правилото, че падналият няма приятели… журналисти. Това не е ли и жалко, а и гнусно?

- Да, падналият няма приятели журналисти. А като гледам какво става в БСП, той няма и другари и съратници. Погледнете ги червените канибали!

Глутницата изяжда Алфа-та, водача, на всеки десетина години. Всъщност това са библейски сюжети. Не сме измислили ние нито „Осанна”, нито „Разпни го”.

Проблемът не е в това, че падналите политици нямат приятели журналисти. Проблемът е, че журналистите изобщо си позволяват такива приятелства.

Журналистът трябва да стои на благоприлична дистанция от политика. За да може да пише за него и дейността му без лична симпатия, родена на чашка.

- Аз не мога да си представя, че Пеевски е толкова луд, че да се е зарекъл да ви гони до дупка. Нима наистина е казал, че ще купи всички медии, в които работите? С какво толкова застрашавате детето-чудо?

- Става дума по-скоро за отмъщение. Един ден след като напуснах „Монитор”, в „Шоу” излезе текст, в който подробно се разказваше какво се случва и ще се случва в пресгрупата.

И той решил, че аз съм информаторът. Та по този повод казал да ми предадат, че съм трайно безработен. И човекът си държи на думата.

В 2 централни вестника, с които бях започнал разговори, внезапно и едностранно прекъснаха комуникацията. Нашите отношения с него имат предистория.

В рубриката си съм си позволявал да пиша разни неща за него (както и за всички, които са се оказали в обществения фокус), които няма как да му харесват: Че изглежда като „правен в час по трудово”.

Ми той наистина така изглежда, какво съм виновен. Ако зависеше само от него, вероятно щеше да ме изгони още когато купиха „Експрес”. Но

Ирена Кръстева много харесваше писанията ми.

Даже през август 2008 г. ме канеше да отида в „Монитор”.

Ще отворя една скоба. С Кръстева се разбирах. Тя не пипаше текстовете ми, оставяше ме да пиша както мисля. Само два пъти ми е давала „напътствия”.

Веднъж ме помоли да не закачам Бареков. Когато бях написал, че той при оргазъм вика собственото си име. Бареков е в някакви специални отношения с Пеевски, даже чувам, че Дилян щял да спонсорира новия му сайт.

И втория път беше за Орешарски – когато се правеше сделката НАП-ИПК. Орешарски си беше турил главата в торбата за тая сделка. Но това не попречи на „Монитор” оня ден да напише: „Орешарски скрил 6 доклада за кризата”, цитирам по памет.

- Как и с какво платихте за това, че сте писали, че Пеевски е правен в “час по трудово”?

- Това „платихте” е много драматично. Просто това беше повод за поредния ми скандал с Юлий Павлов, след който той ме свали от поста първи заместник.

Ние с него често си крещяхме. Някак си не успях да го приема тоя смешник за издател. Бях го кръстил Бутафорко и така си остана. Когато ни съобщаваше, че с браточката му са ни продали, една колежка го попита дали ще си получим заплатите.

А той знаете ли как й отговори: „Аз не знам дали ще си взема ДДС-то, вие ме питате за заплатите”. Много измислен човек.

- Защо според вас му беше необходимо на Любо Пъпката да си купува медии?

- Не, той не си е купувал, той си направи. В купуването няма такава далавера, както в правенето.

Достоевски казва, че истината е достъпна само ретроспективно. Та чух от няколко източника, че Любо Пъпката си е купил скъп имот в Кан. И съвсем не го пази в тайна, напротив, показва наляво и надясно снимки.

Значи това е имот, към който проф. Кушлев не би могъл да прояви нездрав интерес.

Юлий Павлов пък вече разхожда новата си жена (старата на Евгений Дайнов) с лъскав мерджан из София. А беше окъсан като карпатски вълк, когато се запознах с него през далечната 1994 г.

Вероятно не само Пъпките са останали доволни от сделката. Нали знаете, че когато се перат едни пари, и двете страни имат далавера?

- Отбелязвате, че Ирена Кръстева има чудната дарба да се обгражда със „счупени” хора, бивши журналисти в напреднала фаза на ехолалия…

- Ехолалията е болестно състояние, при което човек се държи като ехото – повтаря всичко, което му се каже. „Шефке това…”, „Шефке онова Тя не можеше да вземе думата от тях, за да каже колко е тъп Бойко.

А сега с удоволствие дирижират одата на възхвалата… Никого не обвинявам. Средата е токсична.

Много е трудно да минеш през месомелачката на Блъсков и да си останеш ти. А там цялото ръководство е минало през тази месомелачка.

- Мислите ли, че медиите от само себе си полегнаха на Бойко?

- Като изключим Пеевски, на когото му се наложи по жизненоважни причини, за другите не просто мисля, а имам и доказателства.

В редакцията на един ежедневник директно ми казаха, че ако се споразумеем да работя за тях, ще трябва да внимавам какво пиша за Бойко.

Защото те по-рано подкрепяли БСП, но червените ги излъгали, не насочили никакви търгове и реклами към тях. И сега много се надяват, че Бойко ще го направи.

- И понеже Бойко много бързо забрави как медийната група на Кръстева-Пеевски го цакаха преди изборите, може ли да се смята, че сега има договорка между Пеевски – Доган - Бойко (за каквато и вие намеквате)?

- Не го намеквам, казвам го. И смятам, че е вярно. Но вероятно с Доган.

Пеевски е малякът в тези отношения, няма кой да се договаря с него. Години наред живеем с усещането, че ДПС е политически организирана мафия, върху това наше усещане беше изградена и кампанията на Бойко.

И какво? Къде са обръчите, къде са далаверите на Емел Етем, заменките на гори, къде останаха безобразията на турските феодали в смесените райони?

Дори мисля, че няма да доживеем да бутнат и прословутото барбекю на Доган… Да, барбекюто е чудесна метафора.

- И тази договорка дали е само за пакета от медии или може да бъде и по отношение на други “пакети”?

- Естествено. Бойко трябва да е по-луд от Янето и Волен, за да се остави единствено на тяхната подкрепа.

Ако те го цакат сега (въпросът е само кога, а не дали), той има голям шанс да се върне със собствено мнозинство, но след година-две упражняването на властта, неизпълнението на някои неизпълними обещания, ще изруча рейтинга му. И тогава ще има нужда от гласове, от подкрепа.

- Кой има интерес българската преса да бъде съсипана?

- Не мисля, че това е някаква съзнателна конспирация. Много фактори действат - политици, ченгета, главни редактори, дори и редови журналисти, които срещу пари са готови да напишат всичко за всички…

- Споделяте, че навремето Блъсков ви е давал свобода да тълкувате обществения и политическия живот?

- За тези 5 години, в които съм писал „Из делниците на един луд…”, само веднъж ме попита:”Абе, какво си писал за Лучано, та реве?” И толкова.

Просто Блъсков е професионалист-вестникар. Ако нещо е полезно за вестника му, не го бъзика. Казвам вестникар, не журналист. Защото като журналист той пише толкова нескопосно, колкото и Тошо Тошев.

Книгите на Тошев за Жан, Иван, лъжата, са най-голямото удоволствие, което човек може да си достави облечен. Блъсков поне нямаше писателска мания.

Но Блъсков го хвана жълтата болест, обсеби го парата, той не виждаше вече хора, а ходещи банкноти. Когато реши да продава вестниците си, вече не се интересуваше какъв вестник ще остави на купувачите.

И реши да си икономиса няколко заплати, включително и на заместниците си. Бе той разгони всичките си съдружници, та за някакви наемници ли ще мисли…

- Блъсков няма ли пръст в съспипването на българските медии?

- О, тази тема е дълга и широка… То е въпрос на сравнение, но Блъсков и Тошев са направили най-много за днешното дередже на вестниците и на журналистиката като цяло.

Ще ви дам един пример само. Нали помните как те дълго си развяваха взаимно бельото? Изумяхме, когато веднъж Блъсков се обади отнякъде и пусна заповед по гарнизона: „От днес за Тошо Тошев като за умрял – или добро, или нищо.”

После от колеги от „Труд” разбрах, че Тошо го е развеждал като мечка из редакцията, та всички да видят, че му е отишъл на крака.

Предполагам, че причината беше, че Блъсков тръгна да превзема СБЖ и имаше нужда да затвори фронта с „Труд”. Не съм проверявал, но мисля, че Тошо никога не написа: ”Блъсков слага ръка на СБЖ” или нещо подобно.

Блъсков вкара и ВАЦ, и Нова медийна група в българските медии. Но не това е най-големият му грях. Блъсков и Тошев пречупиха духа на българския журналист, доколкото го имаше.

На крачка зад тях е дългогодишният главен на „Стандарт” Юлий Москов. На него се приписва сентенцията „По-добре дъщеря курва, отколкото син журналист”. Което издава дълбокия му „респект” към професията.

- Казвате нещо много интересно за Блъсков: ”Не му стигаше да си изработиш парите, а искаше и да си ги изстрадаш”?

- Не, не ни е биел, да не си помислите… За 6-те години, през които съм работил при него, само веднъж перна един зад врата на един страньор, но то беше по-скоро приятелска „мастика”.

Имам предвид психическия тормоз. В тази област Блъсков е много изобретателен.

Доставяше му някакво странно удоволствие да наблюдава падението, той го предполага във всекиго и после държи да си докаже, че е бил прав.

Блъсков е от този тип хора, които самонаблюдението е превърнало в завършени мизантропи. Правеше ранни планьорки (примерно сутрин в 9), екипът нареден прав до стената, той стои на стола махмурлия, зъл като смъртта, и така, колкото му е кеф. Викове, истерични крясъци, обиди…

- Какво мислите за новия седмичник “Галерия”?

- Ако трябва да сме точни, Патрашкова по „Хоризонт” каза, че ще го правят с лични спестявания, а Зоя разказа версията за кредитите. Вестниците са скъпо начинание и изискват много пари, „дълги” пари.

Особено вестник, който няма да разчита на реклама. Първите им приходи от продажби са отложени с месеци назад във времето. В началото трябва да се затрупва пазарът без оглед на продажбите.

Като гледах по масите, те са тръгнали с много амбициозен тираж. Освен това нищо не гарантира бърз успех. Инерцията още дълго ще крепи „Уикенд”, който те клонират. С две думи – не вярвам да успеят.

”Блиц”/СБЖ – П.П.


Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот