Д-р Божидар Димитров: Българският народ се бори с кризата вече 14 века

Автор: Ралица Георгиева


Д-р Божидар Димитров: Българският народ се бори с кризата вече 14 века Насаме с вампир.

Лошите хора и в трудни времена, и във възход са си все лоши. Женската душа е като археологически обект - никога не можеш да стигнеш до дъното на пластовете й

Знам, че рецепти трудно се дават, но все пак вие сте историк и може би имате отговор и на този въпрос - как да запазим спокойствие по време на криза, господин Димитров?


- България винаги е била в криза, още от самото си създаване - нашите предци са я настанили на най-оспорваното и красиво парче земя на нашия континент, а именно между Европа и Азия. Ето защо българският народ вече 14 века се бори с какви ли не кризи. И точно заради това трябва да се отнасяме със спокойствие и с надеждата, че ще дойдат и по-добри времена.


Психолозите твърдят, че трябва да общуваме най-вече с позитивно настроени хора, за да се чувстваме добре. Днес обаче повечето от нас са изнервени и стресирани, а позитивни почти няма…


- Е, как да няма позитивни хора? Ето аз например съм такъв – нека се срещат с мен, на никого няма да откажа. (Смее се.) Убеден съм, че между седемте и половина милиона души в нашата страна има поне няколко милиона позитивно настроени. Между другото, лошите, които носят в себе си отрицателна енергия по принцип, и в периоди на възход са си такива. И те винаги действат негативно на останалите. Така че дори да не сме в криза и да сме стабилни, те пак ще се опитат да нарушат спокойствието ни. Просто така са устроени.

Вярвате ли, че прошката е израз на дълбока мъдрост?


- Да, разбира се. А и няма как да е иначе. Не бива да се обиждаме на хора, които са ни сторили нещо лошо. Може да са го направили неволно, в период на временно умопомрачение, след което да съжаляват, но гордостта и самолюбието да не им позволят да ни се извинят. Затова и народът ни много мъдро е измислил поне един ден, в който да даваме прошка на близките си.


Вие каква обида никога не бихте простили?


- С известна нескромност ще кажа, тъй като съм много умен човек (смее се), а може би и защото съм живял твърде дълго, че аз прощавам всякакви обиди. Просто знам, че хората така са устроени. В смисъл – няма човек, който винаги да действа планирано и съзнателно. На всеки може да се случи да направи някакво зло – в нервна криза например или при неправилен анализ на ситуацията, затова всичко трябва да се прощава.

Нима не съществува ситуация, която може да ви извади от релси?


- Няма такава. А и самият факт, че съм историк, ми помага. Търся и намирам причините в историята, в миналото ни. Всичко е дело на човешката природа, а тя е такава още от времето на миросъзданието. И тази природа не може да се промени нито от обществения строй, нито от политическата ситуация, нито от технологичното развитие на човечеството. Човек си остава такъв, какъвто го е създал Господ Бог.

Има ли нещо, по което да изпитвате носталгия?


- По нищо не изпитвам носталгия. Светла му памет на Иван Славков - Батето, преди време беше казал, че е най-щастливият човек на света, тъй като е постигнал всичко, което е искал в този живот. До известна степен и аз бих могъл да кажа същото на моите 67 години.

А като ви писне от нещо, къде се спасявате? Може би в родния Созопол?


- О, не, в Созопол ходя, за да работя. По принцип аз не се спасявам с уединение и терзания, просто от една работа се прехвърлям на друга. А ако нещо не върви, временно го спирам, да му дойде времето, и започвам второ, трето...

За какво не ви остава време?


- Тъй като все още съм жизнен и работя много, никога не ми стига времето, за да напиша книгите, които искам да напиша, както и за археологическите разкопки, които бих искал да направя. И едва ли някога ще ми стигне, защото като свърша една книга, в главата ми вече е следващата. (Смее се.)

Каква е първата мисъл, която ви минава през главата сутрин, като се събудите?


- О, първо си поглеждам плана, който съм написал през нощта. (Смее се.) Правя разстановка на времето си, припомням си... И понеже списъкът ми винаги е много дълъг, на сутринта гледам какво може да отпадне от него. През това време с едно око гледам телевизия, пия кафе... А жена ми като се върне от разходка с кучето и донесе вестниците, сядам и ги прочитам – това е между 7.00 и 8.30 часа.


Явно всичко ви е разграфено...


- За съжаление – да. Но така живея аз, такова е ежедневието ми.

Вие сте познавач на женската душа…


- Абе, ние мъжете само си мислим, че сме познавачи. А женската душа е необятна и никога не можем да я опознаем докрай.

Вие докъде сте стигнали в това отношение?


- Някои страни – да, познавам ги добре, но като цяло женската душа е една дълбока тайна – непрекъснато я разкриваме и изучаваме, чак до края на живота си. Между другото, в това има и нещо много хубаво. Женската душа е като един археологически обект - никога не можеш да стигнеш до дъното на пластовете й. И трябва да признаем, че душевността на българската жена е много по-дълбока, отколкото си мисли всеки нахакан мъж.

А мъжката душевност?


- Е, ние сме по-примитивни, по принцип. Не всички, разбира се, но преобладаващата част – да. (Смее се.)

Смятате ли, че българката наистина е най-красивата жена?


- Убеден съм, че е така, а и причините защо по нашите територии жените са най-красиви, отдавна са ми ясни.

Така ли, и какви са те?


- Защото нашите предци са избрали едно невероятно парче земя, където са се стичали много народи. Лично аз съм ги изброил – 53 народа, които са се слели с българската нация. А специалистите го потвърждават – че когато има сливане на гени от различни раси, се получава един много хубав продукт. Но не само жените ни са хубави – мъжете също не отстъпват. (Смее се.) Това, между другото, го признават всички чужденки.

Е, да, но и българките напоследък май предпочитат чужденците...


- Не само напоследък, винаги е било така. Все пак е доста по-примамливо, а и много малка част от българските мъже са богати. Те не могат да задоволят нуждите на българката дори от козметика. (Смее се.)

Между другото, гледали ли сте някой от турските сериали?


- Нито един турски сериал не съм гледал. Понякога, като прехвърлям каналите, задържам за по една минута и започвам да се смея, защото разбирам за какво става дума...


По в-к Над 55

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече