Частни мераци обсебват българските имоти в Истанбул

Автор: Дeян Йотов


Частни мераци обсебват българските имоти в Истанбул

Лош пример на местните българи за липса на инициатива за стопанисване на ценен имот на пъпа на Истанбул за съжаление дава държавата ни...

 

На снимката: На табелите в непосредствена близост до върнатия на цариградските българи метох (вдясно) се съобщава, че ремонтът на Желязната църква “Св. Стефан” се извършва от “Ташяпъ”. Фирмата е избрана за строеж върху имот от 60 декара в квартал Шишли срещу 50% от стойността на сградата и земята.

 

Точно година и четири месеца минаха, откакто на 7 юни 2012 г., натисната от изискванията на ЕС да спазва културните и религиозните права на малцинствата, устремената към еврочленство Турция върна на българската общност в Истанбул 7 нейни стари имота.

 

Повечето от тях са били отнети през 1936 г. и включват съхранени и до днес паметници на българското материално и духовно присъствие в Цариград. Такива са съграденият през 1850 г. със средства на княз Стефан Богориди метох, точно срещу Желязната църква "Св. Стефан", гробищата около храма "Св. Димитър" във Ферикьой и старият екзархийски дом в Бешикташ. Останалите са парцели в най-престижния квартал на Истанбул - Шишли.

 

За дългогодишните им усилия за възстановяване на тази част от историята на народа ни на 2 юли 2012 г. президентът Росен Плевнелиев награди с ордени "Св. св. Кирил и Методий"- първа степен двама от седемте членове на настоятелството на българската православна църковна общност в Истанбул - бизнесмените Васил Лязе и Димитър Атанасов. Първият е вече дългогодишен председател на настоятелството, а вторият е единственият българин архонт на вселенския патриарх Вартоломей I.

 

Почестите и успехите обаче засега спират дотук. Защото след вече толкова много месеци това настоятелство не може да оползотвори истинската златна мина, върху която, образно казано, седна, и то с доста помощ от българската държава.

 

Парцелите в Шишли - някои от тях пустеещи, но други - застроени, не носят никакви приходи, макар че от последните биха могли да се събират поне наеми. С тях българският вакъф (фондация - б.р.) стана едва ли не по-богат дори от арменския и еврейския.

 

В същото време България продължава да отпуска годишна субсидия от 50 000 евро в помощ на цариградските българи. Тези пари, разбира се, далеч не стигат за ефективното съществуване на екзархията.

 

Мащабните и скъпи ремонти на Желязната църква и на метоха се извършват с пари от турската и българската държава. А не може и да става дума за макар и малки пенсии за българите в Истанбул, каквито получават местните гърци. Камо ли за старчески дом например, заради което 15-ина възрастни наши сънародници са обгрижвани от гръцката общност там.

 

На всичкото отгоре настоятелството на фондацията едва ли не става пишман от големия залък от имотната баница. Заради надушили лесна плячка предприемчиви местни хора с определено влияние.

 

Дългогодишната адвокатка по делата за връщане на екзархийските имоти - Айшегюл Топуз, например претендира за 5% от стойността на имотите. И то, май, с основание, защото се твърди, че е предвидено в договора , подписан с настоятелството далеч преди да стане ясно дали въобще, колко и кои имоти ще върне Турция.

 

Става въпрос за десетки милиони в долари. Но дори това бледнее пред апетитните проценти, в които се е прицелила строителната компания "Ташяпъ" за най-големия имот - 60 декара в Шишли, чиято стойност председателят на настоятелството Васил Лязе пресмята на около $ 500 млн. по пазарни цени.

 

Авторитетната "Ташяпъ" е построила редица луксозни жилищни комплекси, хотели и болници, и то не само в Истанбул. А връзките сред турските политически върхове предполагат, че тя най-лесно може да освободи терена в Шишли от намиращите се сега там постройки. Те са в близост до болницата "Евлоги Георгиев", която за съжаление още не е върната. Срещу това обаче "Ташяпъ" ще вземе не само половината от сградата, която ще вдигне - мол, бизнесцентър или нещо друго, но и 50% от земята под нея.

 

Договорът с "Ташяпъ" вече е подписан, като Лязе твърди, че компанията е избрана на търг, след като е представила най-добри условия.

 

Според други запознати източници обаче търг не е обявяван. Те посочват, че "Ташяпъ" е в близък контакт с ръководеното от Лязе настоятелство от години. Тя дори ремонтира "Св. Стефан".

 

Рискът от провал на начинанието, според Лязе, е минимален. Но все пак последната дума има турската генерална дирекция по вакъфите, която трябва да даде зелена светлина на договора, ако прецени, че той не е против интересите на общността, за която се грижи фондацията - цариградските българи.

 

Васил Лязе: Силна компания ще строи, делим наполовина

 

- Добре ли е да си българин в Истанбул, г-н Лязе? 

 

- Не останаха много българи тук. Горе-долу сме само 600 православни. Около 60% са пенсионери. От младежите никой не говори български. Рекохме да им даваме уроци, но предпочитат английски да учат. И майките им и бащите им повече македонски говорят. Мерак нямат за български. Сега ги привлича само да вземат български документи, за да пътуват без виза.

 

В годината по 5-6 пъти имаме тържества - карнавал, Коледа и др. Пускаме българска музика, гледаме да научим младите и тя да им хареса.

 

- Какво е финансовото положение на фондацията? 

 

- Ако чакаме само на България, гладни ще останем. Дирекцията "Вероизповедания" ни дава по 50 000 евро на година. От тях плащаме заплати тук и в Одрин. А разходите ни са за около 350 000 лева. Събираме ги от помощи.

 

Най-много пари идват от черквата "Св. Стефан". Посещават я много туристи - 1000-1500 души на месец. Един лев от тоя, един - от оня. Икони купуват. Сега обаче оттам не идва нищо, заради ремонта. От нашите хора не можем да събираме пари. Я 15, я 20 души са по-заможни. Нямат пари хората.

 

Трябват ни около 200 000 лева за ремонт на фасадата на метоха срещу "Св. Стефан". Не знам дали ще стане. Но направихме търг за строеж на земята около болницата "Евлоги Георгиев" - 60 декара. Дадохме я на една строителна фирма. От нея поискахме да финансира ремонта на екзархийския дом и тя се съгласи. Та сега малко главата ми е спокойна.

 

- Как се казва тази фирма? 

 

- "Ташяпъ". На този имот в Шишли има училище и много други неща. Как ще ги махне не знам. Но мястото е много скъпо.

 

- Колко?

 

- Едни 500 милиона долара. Ако се изчисти и поискаме по 10 долара на квадрат, ще събираме по 600 000 долара на месец.

 

- Какво ще се строи там?

 

- Идеята на "Ташяпъ" е да направи мол. Три проекта ще ни представи и ние ще кажем кой искаме. Ще има апартаменти, магазини. Половината ще са наши, другата половина - нейни.

 

- За колко време ще стане това?

 

- За 3 години трябва да се осигурят разрешения за преместване на училището например и за строеж. След това още 3 години за изпълнение.

 

- Наем вземате ли сега? Това би ви решило финансовия проблем.

 

- Не бива да излизаме да се боксираме с всички. Чакаме, малко по малко. Такъв е табиетът тук. Не бива да предизвикваме съдебни спорове за това наше ли е мястото или не. Сами не можем да вземем разрешителните. "Ташяпъ" обаче може.

 

- Силна ли е тя?

 

- Силна е. От най-големите 10.

 

- Устна уговорка или договор имате с нея.

 

- Договор.

 

- В сила ли е той вече?

 

- Е, договор имаме.

 

- Колко оферти получихте още?

 

- Още 2-3 фирми се явиха. Но ние преди 3 години се договорихме с шефа на "Ташяпъ" Емрула Туранлъ. Защото навремето нямаше как да се върнат имотите, а той предложи да помогне. Сега на търга го поканихме и той даде най-добрата оферта.

 

- Какво ще спечели той?

 

- Половината от каквото построи и половината от земята ще са негови. Ако не ни хареса никой от трите му проекта, ще говорим с друга фирма.

 

- Много време ще мине дотогава.

 

- Трудно е. Но той има познати в държавата. Дори най-горе. За тази работа не е достатъчно само да имаш много пари. При такива контакти се договарят и много други неща - ето ти разрешително, но направи още две училища, дай на бедните и т.н. Ние откъде да намерим средства за такова нещо.

 

- В България обаче често така строители са фалирали...

 

- Може и той да фалира.

 

- Ама земята тогава ще остане за него.

 

- Не е така. Докато изпълнява проекта, поетапно ще му се отпускат 10%, след това още 10% и т.н. Зависи какво е свършил.

 

- Мястото наистина е хубаво. Наоколо има все големи хотели, частни болници...

 

- Всякакви неща могат да се направят там - хотел, още една болница. Голямо е мястото, в централната част.

 

- А мислили ли сте да продавате имоти?

 

- Да продаваме? Не. Защо да продаваме имотите? Ще дойдат 200, 300, 500 милиона и какво? Да ги раздадем по милион на всеки ли?

 

- "Ташяпъ" не иска ли да купи мястото?

 

- Много хора искат, но на нас това не ни трябва. По-добре да направим например един старчески дом за 40 души и да си покриваме разходите от наемите. Може и фонд за стипендии и ваканции в чужбина да има. И на България може да помогнем - за манастири, за сирачета.

 

Върната история

 

Метохът срещу Желязната църква "Св. Стефан" датира още от 1850 г. Сградата е масивна, но видимо натисната от тежестта на времето.

 

Материалите за градежа са взети от две каменни постройки в двора, който княз Стефан Богориди дарява година по-рано за български черковни нужди. Метохът се използва за просветна и църковна дейност и се превръща в център на борбата за българска църковна независимост и за национално възраждане.

 

Гробището във Ферикьой се използва от 1915 г. Парцелът не е голям, затова гробовете са семейни, някои с внушителни паметници. През 1921 г. там е издигната църквата "Св. Димитър" с дарение от Димитър Спиров от с. Загоричени, Костурско, в памет на 63-ма българи, изклани от гръцки бандити през 1905 г.

 

Държавата ни е лош стопанин

 

Лош пример на местните българи за липса на инициатива за стопанисване на ценен имот на пъпа на Истанбул за съжаление дава държавата ни.

 

Преди 15-ина години, когато на власт е правителството на Иван Костов, Турция ни дава за 99 години парцел от около 800 кв. метра в квартал Шишли. С него България се компенсира за училището "Йосиф I" в квартал Бейоглу, в района на днешната пешеходна зона на бул. "Истиклял". Построената през 1897 г. просветна сграда е срутена с мотива "лошо стопанисване" и теренът става паркинг. Имотът в Шишли пустее и до ден днешен въпреки идеята там да се вдигне български културен център.

 

"Писал съм вече два доклада, всяка година повтарям за тази възможност. Но обикновено когато две министерства отговарят...", споделя със съжаление пред "Труд" шефът на дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет Емил Велинов.

 

Според него, ако България задели 1-2 милиона лева за проекта, те ще се върнат много бързо и за следващите над 80 години ще станат "златни". "Мястото в Шишли е най-хубавото, позволено е до 6-етажно строителство, а може да се направят и до 4 нива подземен гараж, който да се отдава под наем", каза още той.

 

От в. "Труд"

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот