Българската противотанкова бригада в състава на SS войските – слабоизвестно и любопитно ( 2 )

 (3 коментара)


Българската противотанкова бригада в състава на SS войските – слабоизвестно и любопитно ( 2 ) Според някои автори, на тази снимка в дясно е полковник Рогозаров

Невероятна и спираща дъха история за смелостта на българския воин, който се бие не само с руснаци, но и със свои предатели и „синеоки рицари”, за да опази достойнството си

На 5 май командирът на 2-ри танков корпус на SS дава заповед Българската бригада да напусне Дьолерсхайм и да заеме защитна позиция на едно от танкоопасните направления от отбранителната зона на корпуса - в североизточните покрайнини на населения пункт Щокерау, югозападно от Виена. Извършвайки стремителен нощен марш към фронта, Българската бригада в утрото на 6 май се влива в редиците на SS дивизията, отбраняваща Щокерау, и получава своя самостоятелен участък от отбраната.



Тъй като противотанковите съоръжения на подстъпите към града са недовършени, полковник Рогозаров взима решение да срещне съветските войски по улиците, където огневите средства на бригадата могат успешно да им се противопоставят. За да избегне жертвите сред мирното население, той се обръща към все още неуспелите да се евакуират жители на Щокерау със заповед спешно да напуснат града. За осигуряване на безпроблемната евакуацията на хората на безопасно място им е предоставен автотранспорта на бригадата, една рота от 2-ри батальон и медицинската рота.



Въпреки че няколко души дезертират по време на нощния марш, бойният дух на българските легионери в очакването на боя е достатъчно висок. "На всички им беше ясно, че краят на войната не е далеч, и че Германия не може вече да победи - спомня си впоследствие ветеранът от бригадата Стоян Попянков, по това време млад "бранник", - но битката очаквахме с упоение. В края на краищата след толкова митарства бяхме длъжни да покажем и на руснаците, и на немците, как могат да се сражават истинските българи! " "Боже, пази България и всички нас!" - пишат легионерите по стените на къщите в Щокерау, превърнати в опорни пунктове.



Излитайки на разсъмване на 6 май на разузнаване със своя "Щорх" Петър Бочев докладва, че на подстъпите към градчето се струпват съветски войски - танкове с пехотен десант на бронята и гаубична артилерия. Зарежда самолета и отново излита за по-детайлно разузнаване и повече не се връща, по-нататъшната му съдба е неизвестна. Най-вероятно смелият пилот е бил свален и е загинал...



Боят започва към девет часа сутринта. Противник на българите се оказват части от същата тази 46-а армия, която повече от всичко искат да срещнат на бойното поле, и затова легионерите воюват особено бойко и упорито. Съветските танкове с пехотен десант навлизат в града, обаче, въпреки мощната артилерийска поддръжка и авиационна щурмова поддръжка, предприети против позициите на българските войни, не им се отдава да се придвижат навътре в Щокерау чак до вечерта. Успешно удържат позициите си и германските есесовци. Към 18:00 часа атаката е прекратена. В боя Българската бригада SS успява да извади от строя 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки (от общо 29, изгубени през този ден от 46-а армия в Щокерау) и унищожава най-малко сто пехотинци. Около 30 съветски войници са заловени в плен; полковник Рогозаров нарежда да им свалят униформите и да ги вкарат в зимника на търговски склад, където им предстои да прекарат няколко неприятни часа. Освен това легионерите показват крайно оригинален подход към използването на пехотното въоръжение, като успяват да свалят с реактивният противотанков гранатомет "Офенрор" невнимателно снижил се при щурмуването Ил-2 ( б. пр. - случай, по мои сведения нямащ аналог в историята на Втората световна война). Загубите на българската бригада възлизат на 98 души убити и ранени и 46 безследно изчезнали.

Ранените легионери са евакуирани в германска болница, скоро завладяна от Червената армия. След края на войната 7 от тях са предадени от Съветския съюз на българските комунисти и след показен съд разстреляни в Софийския затвор на 29 септември 1945 г. Сред разстреляните е и
мъжественият командир на 1-и батальон Георги Малков, тежко ранен в боя за Щокерау.

През нощта получавайки заповед от командването на корпуса за отстъпление, Българската бригада се придвижва на запад по пътя напускащ града, осветен от пожарищата.
Нямайки възможност да вземе със себе си пленниците, полковник Рогозаров нарежда те да бъдат ликвидирани, но поручик Хаджилалков по собствена инициатива не изпълнява заповедта на командира на бригадата, за което е разжалван в редник, но не е отстранен от командването на ротата си.

Оставащите в Щокерау подразделения на SS имат задача да го удържат в течение на още едно денонощие (което и успяват да сторят, задържайки града до края на 7 май), през това време на Българската бригада SS командването на 2-ри танков корпус на SS възлага задачата да заеме и подготви за отбрана населения пункт Хорн, ключов пункт в следващия отбранителен рубеж на корпуса.

Легионерите се придвижват към определения им район за съсредоточаване на автомобили и камиони, като полковник Рогозаров разчита, че 60 км разстояние ще бъде преодоляно за една нощ. Но шосето се оказва задръстено от разнообразни омесени подразделения на отстъпващите немски войски и темпът на придвижване рязко се снижава. Разсъмването заварва бригадата пред мост близо до Цирсдорф, където се образува задръстване от стремяща се към отсрещния бряг техника. Положението се влошава още повече след внезапна атака на съветски пикиращи бомбардировачи Пе-2, които сериозно повреждат моста и причиняват немалко жертви сред прехвърлящите се части. В това число са убити и ранени няколко български легионери, а половината от цялата налична артилерия на бригадата, която не успяват да прехвърлят на другия бряг, се налага да бъде изоставена. Но това още не е най-тежката загуба, постигнала българите на злощастния мост. В невероятната суматоха се изгубва 2-ри батальон в почти пълен състав. Неговият командир капитан Богоров, намиращ се по това време при командира на бригадата, се втурва да търси подчинените си и сам изчезва безследно. Изостават и се изгубват немалко войници и от останалите подразделения.

Съдбата на 2-ри батальон, заблудил се при Цирсдорф, се оказва печална. Оставайки без командир, повечето войници в утрото на 7 май просто се разбягват. Организираността си запазва само ротата на разжалвания поручик Хаджилалков. Присъединявайки се към отряд австрийци от народното опълчение от 17-ти мобилизационен корпус, тя отстъпва с бой в планинските райони на западна Австрия, където заедно продължават да се съпротивляват до 12 май. Тогава, изгубвайки в постоянните сражения с Червената армия около 2/3 от личния си състав - убити, ранени и дезертирали, Хаджилалков взима решение да разпусне ротата си. Той самият, с фалшиви документи успява да се добере до България, в родния си град Бургас; понеже по-големият му брат е един от местните комунистически водачи, поручикът се отървава само с две години не строг тъмничен затвор. На по голямата част от войниците му австрийците помагат да се прехвърлят в зоната, за която отговарят американските войски, а някои се скриват и остават да живеят в Австрия.

Остатъците от Българската бригада SS пристигат в Хорн едва по пладне на 7 май. По това време в строя са не повече от 300 души, една десета от които са ранени. Но бригадата все още съхранява боеспособността си и е способна да изпълни поставената й бойна задача. Веднага след пристигането на бригадата в града полковник Рогозаров и щурмбанфюрер Брилинг са приети от командващия 43-ти армейски корпус генерал Карл Люде и получават уверение, че немците възнамеряват да защищават града докрай, и българите ще бъдат включени в неговата отбрана.



На българската бригада е възложена бойна задачата да заемат позиции около замъка Вайсгартен, някога принадлежал на князете Батенберг, от чието семейство произхожда първият княз на България Александър I. Полковник Рогозаров не пропуска да се възползва от това обстоятелство, за да повдигне бойния дух на бригадата. Легионерите са строени в двора на замъка при развято бойно знаме и полковникът се обръща към тях с патетична реч, призовавайки ги пред лицето на националния герой на България самоотвержено да изпълнят дълга си и да се сражават на тези позиции докрай, рамо до рамо с немските си съюзници. За завършек на церемонията бойците в хор изпълняват любимата си песен "Откол се е зора зазорила...", а девойките-легионерки от частта полагат на стъпалата на замъка букети цветя. За европееца подобна сцена би изглеждала най-малкото наивна и прекомерна, но на българите именно подобна ярка изява произвежда благоприятен резултат. "Ако битката за замъка бе започнала веднага след това, - спомня си Стоян Попянков, - без съмнение всички щяхме да измрем до един, покривайки се с вечна слава."



Обаче на Българската бригада SS не е било съдено да вземе участие в защитата на градчето Хорн. Виждайки безсмислеността на по нататъшната съпротива пред лицето на неминуемото поражение, генерал Люде вечерта на 7 май тайно влиза в радиопреговори с командването на съветската 46-а армия и сключва тайно съглашение за предаването на града в утрото на 8 май (реално той е зает едва на 9 май, понеже на 8 май части на 2-ри танков корпус на SS, 43-ти армейски корпус и фолксщурма задържат настъплението на съветските войски на подстъпите към града). На заелите града подразделения на генерал Люде съветското командване гарантира свободен проход до зоната, намираща се под контрола на американската армия, при условие да бъдат разоръжени и предадени на Червената армия всички есесовци. Българската бригада е изправена пред реалната опасност да бъде пленена от съюзниците си.



Но един от офицерите в щаба на генерал Люде, не желаейки да поеме върху себе си измяната, извършена от началника му, около полунощ съобщава всичко на полковник Рогозаров. Той веднага вдига бригадата по тревога и с подкрепата на няколко десетки гестаповци, намиращи се в града, се опитва да завладее щаба на генерала и да изолира верните му войници. Скоро на споменатите пунктове се завързва ожесточена битка, продължила до три часа в утрото на 8 май.

 

 

Край на втора част

 

 

( Следва )

 

 

 

Коментари
2009-07-13 07:56:23 От: BMG

Радостно е да разбереш че имаме истински патриоти и мъже в нашата история /мир на праха им/.Комунизма е бил най-уродливата шибана форма на управление - дано остане като тъмно петно в историята.

2009-07-16 23:02:04 От: 3

да и фашизма да остане като тъмно петно в човешката истиория!

2020-05-21 22:24:55 От: Български офицер

ГЕРМАНИЯ - БЪЛГАРИЯ : стари Съюзници и стари бойни Другари в Две Световни Войни !

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Юни 2020 »
пнвтсрчтпксбнд
     
  1. 06.06. - Събития и факти
  2. 06.06.1999г. - Годишнина от смъртта на Дамян Дамянов
  3. 07.06. - Събития и факти
  4. 08.06. - Световен ден на океана
  5. 08.06. - Събития и факти
  6. 09.06.1923г. - Военен преврат и ново правителство на проф. Цанков
  7. 09.06. - Събития и факти
  8. 10.06. - Събития и факти
  9. 11.06. - Събития и факти
  10. 11.06.2005г. - почива Гена Димитрова
  11. 12.06. - Събития и факти
  12. 12.06.1904г. – роден Атанас Далчев, поет
  13. 13.06. - Събития и факти
  14. 14.06. - Събития и факти
  15. 15.06. - Събития и факти
  16. 16.06. - Събития и факти
  17. 16.06.1963г. – Валентина Терешкова е първата жена в открития Космос
  18. 16.06.1913 г. – избухва Тиквешкото въстание, организиран от ВМОРО
  19. 16.06.1913 г. - 96 г. от началото на Междусъюзническата война
  20. 17.06. - Събития и факти
  21. 18.06. - Събития и факти
  22. 18.06.1882г. – роден Георги Димитров
  23. 18.06.1815г. – битката при Ватерлоо, разгромът на Наполеон
  24. 19.06. - Преподобни Паисий Хилендарски
  25. 19.06. - Събития и факти
  26. 20.06. - Събития и факти
  27. 21.06. - Събития и факти
  28. 22.06.813г. - Войската на кан Крум разгромява ромеите край Версиникия
  29. 22.06. - Събития и факти
  30. 23.06. - Събития и факти