Българската болка за Македония

Автор: Николай Коев

Снимка: Наборе.бг

Неотдавна озаглавих своя публикация за Македония -„Мъкадония”. Тъжно ми беше, че толкова години след своята независимост бившата югославска република изживява мъчителен гърч с настъпващата неумолимо албанизация. И все още трудно успява да разпознае истинските си интереси при това с твърде ирационално избиване на сериозния комплекс с националната идентичност.

По-тъжно ми бе обаче да слушам воплите на родните ни политици, които по повод на акцията на албански терористи в Куманово, за пореден път излъчиха непохватност

 в иначе сложните процеси в съседство.

 То не бяха регионални и по-широки дестабилизации, нови емигрантски потоци в наша посока, засилена охрана на границата. С една дума-загриженост, демонстрирана и при странните срещи на още по-странното посещение на лидера на македонската опозиция Заев по родните властови и партийни коридори.

Та питам се наивно къде се изпари декларираната наша ненамеса в делата на съседната и наистина близка до сърцата ни държава, или пак отдалеч ни подсказват ходове, които макар и дребни наглед, обслужват големи интереси в еднополюсния свят. И неволно си спомних за един стар мерак за прекъсване на православната ос Белград, Скопие, Атина, в който роля може да бъде отредена примерно на новопоявилата се косовска държава.

Излизам с удоволствие от конспиративните теории, защото ако продължа трябва да потърся втори план в изказването на руския шеф на дипломацията Лавров за разделянето на Македония, но и в доста отривисто поставената ни публична  реакция по този повод. Затова предпочитам

 да ви пренеса в зората на македонската независимост.

 Във времето преди цели 23 години, когато Трети корпус на югославската армия вече бе напуснал в учудваща тишина територията на малката република край Вардар. Тогава като кореспондент на БТА имах възможността да се уверя не само от добрия ефект на нашето първо признаване на независимостта на Македония, но и от пълната ни неподготвеност да се сближим истински с нашите кръвни братя от другата страна на граничния пункт “Гюешево”.

Спомням си как мъдри местни хора в златната възраст с почуда ме питаха: „...какво ще направи нашата България сега, другите вече навлизат”. Ние пък изпаднахме в цикъла на декларациите и добрите намерения. И в образувалия се вакуум скопската пропагандна машина си действаше активно по старото сръбско задание за пещерен антибългаризъм, а наша милост се занимаваше единствено да връща топката в чуждото поле с аргументи и безспорни исторически факти. 

Така в словесни разпри по линията София-Скопие минаваха първите и най-важни години на македонската независимист, в които по-хитрите от нас комшии заемаха стабилни бизнес позиции в младата държава и купуваха всичко, включително и имоти. Гърция например влизаще в яросна конфронтация за името на Македония и държавния флаг, което не й попречи да съхрани

 и множи активите си там по комшийски „безвъзвъзмездно”.

 Ние пък в същото време бяхме обсебени от вътрешни разпри и борбата за власт и престъпно разпиляване на всичко, сътворено от поръчково анатемосаната социалисическа държава. Обявяваната винаги за много деликатна политика по македонска линия бе по-скоро декларативна, а не ефективна. Пропускахме златни възможности, особено при управлението на първия премиер на свободна Македония Никола Клюсев, ученият, толерантният, но и истинският радетел за ефективното сближаване между България и Македония.

Ще спра дотук, защото

 списъкът с недомислията е твърде дълъг.

 И все пак продължавам да се чудя на тежката ни непрактичност и неосъзнаване на простата истина, че единствено развитите икономически държави са привлекателни. А то, какво се получи, внасяме македонски домати и ябълки.

Но така ще бъде, докато държавата ни дреме и приляга на кълката да бъде единствено европейски ментор на Македония, която едва ли ще видим в ЕС при засилващата се обструкция от разширяване. Затова пък на Биляна и остава да си бели платното на Охридските извори и да се чуди кой ще й го сгази. Ние няма да сме, но какво от това и променя ли това голямата ни македонска болка.  

По електронния сайт „Наборе.бг”

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//bylgarskata_bolka_za_makedoniia-n-7540.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот