Град Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан

Във връзка с проектирането на напоителни системи с язовири преди тридесетина години участвах в почвено-мелиоративните проучвани на  обширни площи (проектираните полета “Духок”, “Чак-Чак”, “Шадала” и “Горен Адейм”) в районите на градовете Духок, Сюлеймания и Киркук – Иракски Кюрдистан.

(Между другото, кюрдите в Турция, Ирак, Иран и Сирия, съставляващи над 30 милиона жители, наричат себе си курди, а местообитанието им – Курдистан).

Там преживях множество несгоди – бедно битово оборудване, големи горещини (до 50°С на сянка), хапещи насекоми, отровни влечуги…  Но с пребиваването ми в кюрдските степи съдбата ми предопредели да стъпя на част от прастарите български просеки, оставили значителни езикови и отделни битови следи в този регион на Евразия.

Там получих едно незаменимо духовно удовлетворение  от попадането ми на стотици (над 550) коренни български думи (независимо от техния произход) в речта на местното население. А от лексиката на отделните народи се определя до каква степен те са били в близък контакт през изминалите векове и хилядолетия като съседи или  родственици.

В продължение на 15 месеца в рамките на две календарни години изучавах говоримия език на двете (от 13-те) най-големи етнографски групи (жадуващи от столетия за свобода) – бахдинани (курманджи) и суурани (баш курди) от работниците на полето, предимно от селата Сар Танг, Танга Далап и Бакраджо, които безрезервно се обявяваха (според тяхната древна история) за наши братовчеди. След месец и половина проговорих на кюрдски, а след 5 месеца вече ползвах над 1700 думи.

Дали е имало до този момент друг българин като мен, живял в Кюрдистан, така силно да е бил отдаден на изучаването на местния говорен език, не установих. Много пъти съм се замислял какво бих направил още, ако бях филолог или езиковед?

Реших да направя паралел между българския и кюрдските езици. А в основата си той се отнася предимно до една и същата коренна принадлежност на множество кюрдски и български думи, независимо дали по звучене (произношение) те са еднакви, много близки или по-отдалечени.  Ето само малка част от тях.

Съществителни имена: куче – куучък (бах.), кууча (суур.) (За сравнение в Таджикистан на кучето казват куучук, а в Кавказ – куч); мишка – мишка (бах.), мишък (суур.); папуняк – папук (бах.); жито – житет (бах.); клас осилест – калас (суур.), дудук – дудук (бах.); пила – пила (бах.); полица – полица (суур.); свирка – фирък (бах.); стрелка – стрелка (суур.); торба – торба (бах., суур.); хумба (дълбок земен ров за съхранение на зърнени храни) – хумба (суур.); чук – чакуч (суур.); шапка – шаука (бах.), шапка (суур.), гърло – гаурия (бах.), гъру (суур.); мигли – мижилянг (бах.); нокът – нинок (бах., суур.); пета – паатия (суур.), бебе – бебе (суур.); брат – брау (бах.), бра (суур.); булка – буука (бах.), буук (суур.); дойка – дайка (бах.), дайка, дайк, дая (суур.); жена – жън (бах., суур.); сестра – сестра (бах.).

Прилагателни имена:  кахуай – кафяв и син – шин (за цвят), вони, мирише – боони (суур.); женен – бжъна (бах.); мъртъв – мърт (бах.), мърт (суур.); умен – юмма (бах.).

Числителни имена – еднакви и при двете етнографски групи:  пет - пенч; шест – шеш; шейсет – шест. Повечето от тях се срещат и в староиндийския – санскритски език.

Наречия:  денем – дения (бах.) (употребява се и в с. Малък Преславец, Силистренско); ниско – низма (суур.); още – еща (бах.), еще (суур.); сега – сага (бах.); тънко – тънъка (суур.).

Местоимения: аз – аз (бах.); кой? – кия? (бах.), кея? (суур.); мое – ме (бах.); ти – ту (бах., суур.); чия? – чия? (бах.).

Глаголи: гори – гори (бах.); гуши – гужиш (бах.); гърми – дегърмеене (суур.); завърна – завъран (бах.); зная – даза(а)нъм (суур.); има – има (суур.); къртя, ровя, бъркам – къртида (бах.); меря, броя – айжмеръм (суур.); мърка – мърха (суур.); не знам – назаанъм (бах.); нямам – намая (бах.); създавам, засаждам, зачевам – айченъм (суур.); треся се, треперя – атерсъм (суур.); хвърчи – фърда (бах.), фри (суур.).     

 Междуметия

В Кюрдистан кучетата се примамват с „куч-куча!”, а при нас с „куче-куче!” или „куто-куто!”. А подкарването на овцете е както при нас – „ръй-ръй!”. Такова е и в района на Памир.

Изключително голям интерес предизвикват у мен българските диалектни думи от родното ми селище Искрец, Свогенско и неговия район, които се употребяват в Кюрдистан. Между тях са: ара! – аре! (хайде!), барда! – варда! (пази се!), казма – казма (кирка), кам?, камо? – кам?, камо? (къде), колит (изговаря се така и в Алтай, и в областта Джунгурия, в Уйгурия – Китай) – коля (реже), наачет – нече (не иска), пара – пара (пари), хежира – жир (жълъд), машар –  мешар (трион), омара – омара (мараня), лок – локам (лоча), дърай – здрано (съдрано, скъсано), махла – махла (махала), санке – сънье, сънкьи (шейна), пробка – пробка (малка дупка или отвор), долап – долап (вдлъбнатина в стена или изправена дъсчена полица с капаци) и други.

Още по-впечатлен съм от  думите, изговаряни по абсолютно същия начин както от кюрдите така и от българите, които (като книжовни или диалектни), са отбелязани в тълковния ни речник с персийски произход – гердан, зурна (духов музикален инструмент), нишан (белег, знак), пенджера (прозорец), хан, хич, я (аз) и други.

В Иракски Кюрдистан установявам, че има и не малко думи, в които се съдържа  косвено обяснение към значението им.

В обитаваните територии от бахдинаните (курманджи): „даам” е катастрофа (явно от звука дам); пирозбет – пиршество, угощение, сватба; пъзишък – лечител, лекар (от пазя, опазвам); рой – отиде, избяга (от пчелния рояк, който винаги напуска кошера); халус – пепел (нещо което е ликвидирано, изгорено, изпразнено от съдържание); шев – угар, оран (от браздите, които имитират шевове, редове); чаръм – кожата на човек, която може би произлиза от чар и т.н.

При суураните в Ирак: гизме е гизме или гезме – разходка (в Добричко); дав – уста на куче (от тук при нас – кучетата се давят); лейи, лейе – лее се, излива се, поток, наводнение, потоп; леш – труп, паднал, легнал (пример: „Падна градушка и всичко в градината стана леш!”); меше – гора (в района на с. Искрец, Свогенско и на много други места мешето е вид дъб) и други.

Българската лексика в кюрдските говори е толкова много значима, че едва ли се дължи само на разселените древни Вундови (Ванандови) българи в района на голямото езеро Ван (в пределите на днешна Турция), което се е осъществило (според най-старата арменска история на книжовника Мовсес Хоренаци) на територията на Горен Басен между 153 и 131 г. пр.н.е.

С кюрдите имаме сходство и по старите носии (беневреци, пояси), и с музикалните ритми, и прочие.

Почти идентичен с българския е и обичаят молебен за дъжд – “Пеперуда” (Пемперуга, Пеперуга, Росоманка, Додола, Додоларка и други), който наблюдавах в с. Сусе Сайда. Той води началото си (както и при българите) от древното езичество. Обредът се казва “Папуля” (Пеперуда) или “Буук барана” (буук – булка, и баран – дъжд), т.е. Булка на дъжда или Дъждовна булка.

Изпълнява се от момичета, облечени предимно в бяло и накичени със зеленина. Сред тях (в средата) има една “папуля” с чисто бели одежди, подобно на булка. Цялата група млади девойки отиват край голямо лично (известно) дърво. Там пеят молитвени песни към Бог за дъжд. После се отправят пред къщите в селото, за да пеят и на техните стопани, които (както в България) ги даряват с продукти, произведени от градините или нивите.

Многобройните попадения на българска лексика в кюрдските говори и установените сходства в част от носиите, музикалните ритми, древните обреди и прочие, доказват категорично наличие на родствена близост между българи и кюрди, следи от древни контакти между древни арийски народи!

От големите военни земетръси в Близкия изток през последните години, единствено иракските кюрди придобиха в значителна степен желаната свобода – засега само с автономия със столица гр. Ербил (вече нараснал над 1,5 милиона жители), в който се извършва бурно строителство, услуги, търговия и културно-образователна дейност.

* Балкански, Б. Някои паралели между български и кюрдски езици - Сп. Български   хилядолетия, 2000, № 1, с. 10–22.

* Кръстанов-Балкански, Б. Съпоставка между български и кюрдски думи, употребявани в областта на стопанската дейност. Корени на българската цивилизация. (Академична интердисциплинарна конференция). С. , 2005, с. 113 –122.

* Балкански Б. Българи сред огнищата на древни народи, Пътеписи. С., 2009, с.47–50.

 Текстът е предоставен от автора специално за "Българи"