Босилеград тъгува чисто по български

Автор: Пламен Кулински


Босилеград тъгува чисто по български

ВМА оказва истинска помощ на нашите сънародници отвъд браздата – над 3000 босилеградчани са се лекували тук, в София

Ами това е Босилеград - ей там е общината, срещу нея - хотелът, надолу е главната улица, нагоре - църквата... В едно изречение се събират обектите, към които местни упътват объркан гост на този забравен сръбски град, чийто почетен гражданин е и премиерът Бойко Борисов, без да е стъпвал в него.

 

Босилеград сигурно е най-тъжното място в цяла Сърбия. Тук улиците опустяват още по светло, кръчмите са празни, а хората кахърни. Много от младите хора са се изнесли - кой във вътрешността на Сърбия, кой по широкия свят със спасителния български паспорт. В тези райони на запътилата се към Европа Сърбия всеки има основание да притежава такъв документ - населението е изцяло българско. Западните ни покрайнини остават в пределите на днешна Сърбия след Ньойския договор от 1919 г. и от тогава до ден днешен хората там се мъчат да устояват на политиката, насочена към тяхната асимилация. Напоследък - все по-трудно.

 

Пътен лист 

 

Всеки втори босилеградчанин в активна възраст чака вест от София, за да грабне своя “пътен лист” към Европа. Кметството се старае да улесни процеса, като организира пътуванията на кандидати за двойно гражданство до София, подаването на документите и прочие формалности.

 

Община Босилеград е сред най-изостаналите в Сърбия. Сънародниците ни смятат, че това е съвсем целенасочено - държавата не инвестира в региона, за да насърчава миграцията с цел претопяване на българското население.

 

Безработицата тук е смазваща, стопанската активност е почти нулева. Действа една фабрика за чорапи, мебелна работилница, една-две дъскорезници.

 

Кметът Владимир Захариев вижда причините за слабата стопанска дейност в децентрализацията. “Общината не е напълно самостоятелна в действията си, иначе сме в преговори с фирми от България, които искат да инвестират тук”, казва той.

 

“За много млади хора спасението е чрез българския паспорт да станат граждани на Евросъюза и да поемат по свой път, по който няма обратни завои”, признава Радко Стоянчов, един от основателите на Културно-информационния център (КИЦ) в Босилеград - неправителстена организация, която ревностно отстоява интересите на българите. “Топим се като сняг”, тъгува Радко.

 

През 50-те години на миналия век в града и 36-те села в общината са живели над 30 000 души, сега са под 8000. Според Захариев тази статистика е занижена. “Над 10 хиляди са и правим всичко възможно по някакъв начин да ги устроим на работа. Особено онези, на които им остава малко до пенсия, а са останали без работа. Осигуряваме стотици”, твърди той.

 

“Чувстваме се като в капан”, споделя Иван Николов, председател на КИЦ. Той също е на мнение, че в основата на нещата е политиката на сръбската държава на икономическо игнориране и морално потискане на българите с цел претопяването им. “Не е нормално в днешно време да се преследват свободомислещи хора за това, че са българи, останали да живеят на тези земи не по собствена воля. Измисляш си враг, след това го преследваш цял живот и от това преживяваш”, гневи се Николов. После вади копие от доклад до Европейската комисия за нарушаване на правата на българското малцинство.

 

Българският език е на път да бъде изхвърлен от училищата и се преподава факултативно по няколко часа седмично. Не се осигуряват учебници за децата, избрали обучението да става на майчиния им език, от Белград “забравят” да ги преведат. Преписки, разговори на общинското ръководство с Националния съвет, опити за бойкот на учебните занимания, родителски срещи - засега резултатът е нулев.

 

Език мой

 

От своя страна КИЦ организира подготвителни курсове по български език и история, които дават по-добри шансове на младите хора да продължат висшето си образование в България. “Имаме отлични контакти с българското просветно министерство и с министър Сергей Игнатов. Всяка година расте броят на наши деца в българските университети”, казва Захариев.

 

Общината поддържа отлични взаимоотношение с Военно-медицинска академия, която оказва специализирана помощ на босилеградчани. Кметът Владимир Захариев организира автобуси, кара ги в София, там им правят профилактични прегледи, оказва им се специализирана медицинска помощ. “Над 3000 босилеградчани са получили такива грижи във ВМА. Това е пример, че майка България не ни е забравила”, гордо казва Захариев.

 

Опонентите му виждат в тази активност предизборни интереси. “Точно с 3000 гласа Захариев бе преизбран на 6 май”, посочва Николов. “На разбиране от страна на сръбските власти не можем да разчитаме. Не срещаме обаче подкрепа и от България. Досега никое правителство не е показало сериозна загриженост за българите в Сърбия”, смята Радко Стоянчов.

 

“Добре прозвуча онова, което външният министър Николай Младенов каза за “червените линии” в политиката на България към съседите. Но резултати още не сме видели”, казва Николов, очевидно разминавайки се с мнението на кмета. И там не могат да се разберат кой е по-голям българин - чисто по български.

 

 

По в-к Труд

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот