Без свян пред смъртта и на едно момче

Автор: анализ на Дневник


Без свян пред смъртта и на едно момче

Просташката нечувствителност при подобни трагедии се превърна в оригинален жиг върху кожата на цялото българско общество

Между мястото, където през 2011 година беше намерена мъртва Яна Кръстева, и мястото, на което беше намерено мъртво 16-годишно момче на 2 юни 2015 година, има жив плет и входа на Конна база "Егида". Часове, след като трупът на гимназиста е открит, полицаите са се оттеглили, в далечината са и няколко репортери. Пейката в Борисовата градина, върху която е било момчето, и тази до нея стоят без никакви означителни знаци, достъпът до тях е открит. В близост, на друга пейка, две момичета похапват и се смеят. В района няма никакви камери.

Видео, заснето по-рано от новинарска агенция, също показва местопрестъплението. Зад кадър се чува: "Еее, тоа станА най-известния полицай в държавата бе". Чуват се кикотения, реплики, разговори, а операторът се опитва да доближи и да заснеме, ако може и през полицая и зад опъната червена лента,

по-близко и по-зрелищно кадри от местопрестъплението

Трябва да се покаже лице, ако може рана, ако може някое петно кръв. След това веднага да се пусне с удивителна отпред и отзад, с по някоя дума с големи букви, за да бъде информирано обществото.

Чак в края на видеото се вижда нескопосаният опит на няколко служители на реда, които намират нещо като брезент и се опитват да го опънат, така че трупът да не се вижда. Със зрелищата дотук.

Хищността на повечето медии в България при такива случаи отдавна е известна (не, не е оправдание, че и жълтата преса по света прави така), а видеото и снимките показват, че освен безпощадни и безотговорни, много репортери нямат и свян. От смъртта на едно дете.

Неспособността на МВР да реагира адекватно

и да опази местопрестъплението също е известна. Както и паметта на този, който лежи на бялата пейка.

Представяте ли си да разберете, че детето ви/приятелят ви/роднината ви вече го няма от някакъв сайт? Да видите безжизненото му тяло в новините и да чуете неадекватни кикотения?

Това, че не е етично отдавна няма значение в България. Журналистите не се замислят каква информация или полза за обществото носят подобни кадри, освен да притъпяват чувствителността на аудиторията с поредната снимка на труп.

А МВР става съучастник в кървавия медиен пир, не само като не успява да опази мястото на престъплението.

Името на момчето беше разпространено от медии в първите часове, докато още нямаше достатъчно информация - само няколко минути след съобщението на полицията, че самоличността му е установена. Дали някой от МВР безкористно или не пуска данните за 16-годишния ученик? Защо е нужно това? Какво ще допринесе за разследването? Как ще помогне на децата, които докато са в час, ще отворят интернет и ще видят, че съученикът им е починал?

Имена и снимки се размятаха и при трагичния случай с падналата лавина (когато имаше близки на починалите, разбрали от новините, че вече ги няма) и всъщност при всеки подобен криминален инцидент.

В случаи като този работата на журналистите е да не разпространяват имената преди официалното съобщение.

Работата на МВР е да следи това да не се случва.

P.S. Не споменаваме имената на медиите, които разпространиха кадри на убитото момче, защото няма как да гарантираме изчерпателност. Колкото до сайта, който първи съобщи името му - може би има значение, че и шефът на СДВР, и шефът на Националната полиция е сниман сред поднасящите поздравления на рождения ден на сайта, може би - не. Принципният проблем е по-важен от отделните примери.

По сайта „Дневник”

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот