Балканските цигани остават непроменени от хилядолетие

Автор: Иван Петрински (4 коментара)


Балканските цигани остават непроменени от хилядолетие Цигани манифестират в подкрепа на новата власт в първите години след 9 септември 1944 г.

Българските владетели не допускат заселването на цигани в Средновековна България

 

Не е възможно днес да изведем еднозначно значението на етнонима "циганин", твърде дълго тази народност живее в безпросветност, в пълна незаинтересованост от всичко, което не става за ядене и пиене, та изначалното, същинското значение се е загубило някъде много отдавна май.

 

Като работно, но не категорично и общоприето, ще ползваме първото известно ни сигурно значение на думата, съобщавано ни и от Теофан, и от Псевдо-Зонара по-късно. "Еретик от Фригия и Ликаония" е това най-старо сигурно значение на етнонима "циганин", което като че сме длъжни да приемем поне като работно, ако не твърде категорично.

 

Всъщност няма голямо значение какво е етимологичното значение на думата, като се има предвид как и етносът, и назоваването му са се променяли през вековете. Със сигурност през последните 12 века къде по-голямо значение имат чисто практическите въпроси по справяне с последствията от неизменно бурната циганска деятелност, която буди ужас у всички, които са се оказвали наблизо, без разлика от раса, пол, възраст и вероизповедание.

 

Изглежда, че най-ранната поява на атинганите (под това име са отразени в хрониките - бел. ред.) в Европа ще трябва да отнесем към царстването на техния много близък приятел император Никифор I (802-811). Особено след 803 г. атинганите свободно и необезпокоявани мигрират по цялата Византийска империя. Сигурно е, че точно през първото десетилетие на IХ в. някакъв брой от тях нахлуват и в Тракия.

 

Тази свободия бързо е прекратена от следващите византийски императори и циганското "завладяване" на Европа е отложено с няколко века.

 

В средата на ХI в. циганите правят нов опит за заселване в Тракия, този път трайно. Макар и съвсем незначителни като количество, циганите вече обикалят балканските страни като акробати, като железари, като просяци, като музиканти или проститутки. Летописецът Никифор Глигора разказва за една прочута циганска акробатична трупа, която изнасяла представления във всички владетелски замъци на полуострова, даже и в царските дворци.

 

През 1322 г. акробатите се представят и в двора на младия тогава сръбски крал Стефан Дечански. Изглежда в сръбските земи циганите намират най-радушен прием с железарските и ковашките си умения и като майстори на седла, та им е назначен и специален данък "цингарие".

 

Впрочем и днес, в София поне, циганите упражняват някои занятия, които са "запазени" само за тях като тапицерството и уличната продажба на цветя. Опитите на други етноси и групи, включително и на българи, за намеса в тези занаяти са винаги неуспешни.

 

В края на ХIV в. цигански общности се забелязват навсякъде на Балканския полуостров - от Влашко и Молдова, където те са с робски статут до ХIХ в., до Пелопонес и до Босна на запад. По това време се отбелязва в изворите и названието "египтяни" във всичките му разновидности.

 

Българските земи правят изключение от общата картина. Липсва сигурно указание за заселване на цигани в България преди края на ХIV в.

 

Две сведения за наличие на цигани може би, се приемат от изследователите скептично. В едно писмо на охридския архиепископ Теофилакт се споменават едни скитници "сиганои", а през 1378 г. в Рилската грамота на цар Иван Шишман се споменава една местност с очевидно временни пастирски постройки, наричана "Агупови колиби".

 

Дори и двете сведения да приемем абсолютно безкритично, то е ясно, че те засягат само една от българските области - Македония, незначителни са като брой - две сведения за три века, а и става дума само за мигранти.

 

Ще трябва да приемем поне засега, че вероятно по религиозни съображения цигани не са допускани в пределите на България чак до османското завоевание и това може да се приеме за трайна политика на българските владетели. Някак ще е трудно да повярваме, че циганско заселване по българските земи преди началото на ХV в. ще остане незабелязано за всички средновековни автори. Та в останалите балкански държави през ХIV в. циганското присъствие е обозначено и законодателно, а споменаванията на цигани, на преместванията им, на деятелността им са десетки.

 

Така остава сигурно, че българските цигани прииждат в два потока в самия край на ХIV в. и през първата половина на ХV в. - веднъж с османските турци, като част от обоза им, където се трудят във всички изброени вече професии, а втори поток образуват тези цигански групи, които заселват българските земи от запад или от Влашко, където те са със статут на роби.

 

Циганите, прииждащи след османската войска, са почти изцяло ислямизирани, това са днешните така наречени "турски цигани". Циганите от сръбските земи или от Влашко са изцяло християни.

 

Абсолютната неуправляемост на циганите предизвиква проблем дори в доста хаотичната среда на Османската империя. Чергарстващите етноси сериозно безпокоят османските власти, понеже твърде трудно се събират данъците от тях. Поради това главните усилия на Високата порта са в посока към налагането на уседнал начин на живот за всички цигани - политика, която не може да се каже, че постига някакви съществени резултати, и към откупуване на данъците от често назначавани цигански първенци - политика, която е значително по-успешна.

 

Във всеки случай създаването по поръка на султан Сюлейман I на Закон за циганите във вилаета Румели през 1530 г. има да изпълнява една важна задача - установяване на норми за плащане на данъци от циганите, на този проблем са посветени почти всички членове на закона.

 

Може и да е малко странно, но най-малко грижи османската власт има с проституиращите цигани, предимно жени изглежда. Упражняването на тази професия от циганки и цигани е добре документирано. Улеснението за централната власт тук е двупосочно - от една страна, тези цигани са уседнали, т. е. лесно се събират данъци от тях, а от друга - те дължат месечно или годишно огромни суми.

 

Образувани са даже своеобразни кооперативи на упражняващите тая професия, които са колективно данъчно задължени. Известни са джемаатът на Илия в Цариград през 1522-1523 г., който плащал 5000 акчета годишно, джемаатът на Ярамаз, нов мюсюлманин (!), син на Тодор в Пловдив, с годишен данък от 1400 акчета, и доста други.

 

Броят на циганите в Османската империя се увеличава непрекъснато. Ако в края на ХV в. те са по няколко семейства в големите градовете (33 домакинства в Пловдив например или 11 в Плевен през 1516 г.), то през ХIХ в. вече са по неколкостотин. Нарочни изчисления показват, че циганските домакинства в Османската империя по данъчния регистър от 1522-1523 г., но само в границите на съвременните балкански държави, са 17191 цигански домакинства - 10 294 християнски и 4203 мюсюлмански.

 

На днешната територия на България циганските домакинства са най-много, според същия данъчен регистър те са 5701.

 

Извори

 

"Жените на циганите в Истанбул [Цариград], Едирне [Одрин], Филибе [Пловдив] и София, които са предприели да вършат непозволени от закона деяния [т.е. да проституират], плащат всеки месец по 100 акчета [много висока сума, съизмерима с дължимите данъци в империята за година] . . ."

Из Закон за циганите във вилаета Румели, съставен по заповед на султан Сюлейман I през 1530 г.

 

"Цигани чергари често идват в нашето село, живеят по празните къщи и плевни . . . крадат кокошки, агнета, овце и дрехи и секат околните дървета и гори. От тях имаме само големи вреди и молим да им се забрани да идват в нашето село . . ."

Из жалба на жителите на с. Сърбци паша (днешното с. Долно Сърбци), Битолско от 1634 г.

 

". . . в Хасалар [с. Гецово, Разградско] . . . срещнахме първите леки жени в Османската империя. Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна нация, която във Франция обикновено наричат "египтяни" или цигани . . ."

Из пътеписа на капитан Шад, офицер от австрийската армия, 1740-1741 г.

 

"Молла Халил от Кюстекчилер [с. Верижари, обединено днес със с. Методиево, Добричко] продал един кон на живеещите в Чукур бахче [Добричко] цигани, [през месец] мухарем 1200 г. [4 ноември - 3 декември 1785 г.]. Цена 15 гроша . . .

Когато молла Халил си поиска парите [за коня, които не са му били платени вече повече от година и половина], даде им се [на циганите от Чукур бахче] срок още 30 дни от края на [месец] рамазан, за което се отбелязва тук. [Написа се на] 27 рамазан 1201 г. [13 юли 1787 г.]."

Из съдебен протокол в отговор на жалба за неплатена покупка, 13 юли 1787 г.

 

". . . Понастоящем австрийските неверници в съгласие с московските неверници скъсаха и потъпкаха договорите и задълженията с височайшата ми [на султан Абдул Хамид I (1774-1789)] държава и обявиха война . . . Вашата каза трябва да достави всичко 75 волски коли . . . [Колите] да бъдат нови, здрави и устойчиви . . . воловете да бъдат силни . . . а коларите да не са цигани или малолетни . . ."

Из ферман до кадията на Хаджиоглу Пазарджик (днешния Добрич) за доставка на коли през Руско-турската война от 1787-1792 г., 27 април 1788 г.

 

От segabg.com

 

 

Антицигански закони в Европа

 

1471                                        Lucerne

1482                                        Brandenburg

1484                                        Spain

1498                                        Germany (Freiburg Diet)

1524                                        Holland

1526                                        Portugal

1530                                        England

1536                                        Denmark

1539                                        France

1540                                        Flanders

1541                                        Scotland

1549                                        Bohemia

1557                                        Poland and Lithuania

1637                                        Sweden

 

Център по холокост и геноцид, Университет на Минесота

 

От chgs.umn.edu/histories

 

Коментари
2011-10-06 08:24:21 От: Един българин

Авторът порпуска един занаят на циганите в Османската империя - да изпълняват смъртните присъди. И Левски е обесен от циганин.

2011-10-06 11:52:03 От: йово

Едно е ясно - всички държави, в които е имало цигани, или са ги изгонвали, или са ги принуждавали да плащат като всички. Само днешна България прави изключение!

2014-12-15 11:01:42 От: Бай Оня

За наша най-зла участ, губим държавността си тогава, когато, циганската напаст е избивана почти навсякъде в Западна Европа, по която с типичните си комплекси за малоценност днес се сравняваме!

2014-12-15 11:12:13 От: Бай Оня

За произхода на думата циганин, виж ср.перс.(пахлави)пехлеви zing – негър, черен човек. В удмуртски zangari, марийски zaŋgar, мордвински s'angar'a – синкав, тъмен, са ирански заемки. Пехлевийското zing e заимствано от арабите, по време на халифата, зинджи се наричат чернокожите роби. Това ни обяснява произхода на думата циганин, цигани, от пехлевийското zing или сходно иранско понятие – черен, тъмен, черен човек, низша класа. В хинди-урду zangārī – синьозелен. Потвърждава се от съвр.персийското zängäne, заимствано в османотурски като çängäne /ченгене/ - циганин.
Мангал, друго название на циганите - вж. в осетински mæng, пущунски mango, персийски mang - лъжа, перс. mangal - разбойник!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот