Алонсо де Охеда, флотоводецът на Колумб: 1. Той е българин, а не безроден призрак!

Автор: Петър Нанев


Алонсо де Охеда, флотоводецът на Колумб: 1. Той е българин, а не безроден призрак!

През 2016 г. се навършиха 516 години от Третата експедиция към Новия свят на наш сънародник - испански конквистадор

Ние българите осъдихме на забрава и историческа смърт друг българин, за който различни документи говорят, че е сънародник, живял преди около петстотин години в Испания. Той участва активно в деветгодишната война срещу държавата на маврите. Тя е просъществувала от 1236 до 1492 г. на територията на Испания под наименованието Гранадски емират. Във войната сънародникът ни се отличавал с неоспорим героизъм и голяма смелост и станал фаворит на кралската двойка Фердинанд и Изабела - владетели на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, което по-нататък ще наричаме за краткост Испания или Кастилия. След войната той се включва във второто плаване на Христофор Колумб към Новия свят на 25. IX. 1493 г. Българинът открива множество острови, извършва подвизи при завладяване на новите земи. По-късно прави четири самостоятелни откривателски плавания през морето-океан. Засега нека го наричаме условно Мореплавателя Хикс.

Няколко души са стигнали до извода, че Хикс е българин.

Сред тях са германският учен д-р Рихард Конетцки, който по време на броженията в испанската гражданска война е проникнал в архивите на Морския музей в Мадрид и през 1941 година гостува в България, изказвайки теза, че конквистадор с неустановена народност, може да се окаже българин. Вероятно тезата на Рихард Конетцки е запалила изследователския дух на тогавашния: гимназист Иван Димитров, който твърди, че през 1942 г. за първи път попада на данни за българския произход на мореплавателя и от тогава до 80-те години на м. в. изследва неотстъпно въпроса

По тази тема във връзка с 1300 годишнината на българската държава бяха публикувани множество статии в тогавашния ни печат. След това се случи нещо,:което покри в пълна забрава на темата, равна на забрана темата да се засяга не само в  материалите на Иван Димитров, а изобщо да се говори за българска следа в колумбистиката.

Въпросът е много дълъг за обяснение, но с няколко думи може да се каже, че твърдението, за български произход на мореплавателя бяха отхвърлени в остра статия в сатиричен софийски седмичник през януари 1987 година. Тази статия  се  появи в резултат на "декрет", даден от високо място. Така дискусията, че българин е участвал в открива­телските експедиции към Новия свят изчезна от българското битие. Повече не се чу нищо за съдбата на изследователя Иван Димитров - тогава човек на преклонна възраст . Но и науката ни замълча и про­дължава упорито да мълчи до днес. Влиза ли тогава в сила изтърканата формула.че мълчанието е знак на съгласие с тезата за българския произход на мореплава­теля? Мълчанието наистина може да бъде и знак на съгласие, но то е и вреден знак на забрава. Защото заедно с името на Иван Димитров изчезна и разработената теория за българския произход на конквистадора Драган Охридски, приел испанското име Алонсо де Охеда. Чрез архива от многобройните изрезки от печатни издания и записки, който съм събирал от онова време, нека да припомня; преките и косвените доказателства на Иван Ди­митров, д-р Рихард Конетцки и други чуждестранни особи, приели с интерес тезата, че е имало български мореплавател, участник във Великите географски открития. Българите през 80-те години на м. в. приемаха с любов тезата в публикациите, че техен средновековен сънародник е един от смелите откриватели на Новия свят.

И стана тъй, че след 1987 г, името на мо­реплавателя изчезна съвсем. Само веднъж, преди доста години, проф. Тянко Йорданов, познат на по-възрастните поколения като водещ на   съществуващото тогава предаване на Канал 1 на БТ "Атлас" спомена не­говото име. По повод 50-годишния юбилей на предаването тогавашният му водещ Симеон Идакиев бе поканил професора, който смело заяви, че пръв откри­вател на Венесуела и пръв човек, стъпил на континенталния бряг на Америка е българин, погребан в гр. Санто Доминго на остров Еспаньола (Хаити). Той допълни, че по негово завещание тленните му останки са зазидани под прага на църквата във францисканския манастир на гр. Санто Доминго в днешната Домини­канска република. Де Охеда е поискал останките му да се зазидат, за да тъпчат костите му богомолците, защото не е могъл да изпълни целта на живота си. А тази цел, според Иван Ди­митров, потвърдена и от Тянко Йорданов, била да помогне за освобождаването на отечеството му от османското иго. Той смело изрече и името на този мореплавател – Драган Охридски, приел испанско име, за да служи на Испания.

Една вечер и журналистът Росен Петров, тогава в БТВ, в продължение на няколко минути говори за заслугите на българина Драган Охридски в откривателството на Новия свят. След тези бегли споменавания на мореплавателя, последваха отново дълги години мълчание. И до днес то про­дължава.

Повече от тридесет години се питам защо бе нужен този акт на отрицание, достоен за последователите на Игнаций Лойола? Каква беше целта на неоправданите средства, с които се подходи към Драган Охридски и защо вместо всички българи и особено интелигенцията да защитят идеята за него - идея, която, се посрещаше благосклонно и със симпатия в авторитетни държави по света, изведнъж у нас потъна в мъртво мълчание.

Малко хронология на назад във времето.

Първата публикация, изтъкваща българския произход на Де Охеда излезе във в "Литературен фронт" (18 юни 1981 г). За нея сигурно спомогна и честването на 1300-годишнината на България. След шест месеца материал по темата се появи във в. "Транспортен глас" (брой 48, от 2-ри декември 1981 г.), след други 3 месеца пет публикации се появиха във в. "Труд", с които разполагам и ползвам за част от подготовката ми за този материал по темата за българския произход на Де Охеда. Темата преминава границите на страната ни. Тук-там по света се заговорва, че народността на един от близките съратници на Колумб, е българска. Вестниците от онова време съобщават, че кубинският професор от университета в Хавана Салватор Буено е казал при едно посещение в България, че ще напише книга, в която ще засегне историческите връзки между България и испански говорещия свят. Той заявява, че е много интересна тезата за българския произход на испанския откривател и конквистадор.

Не е известно дали книгата е излязла в Куба, но и да е публикувана, едва ли е преведена на български, поради завъртялата се, години по-късно, политическа конюнктура у нас. Българската идея за мореплавателя не е поета само от нашите издания и само от тогавашната приятелска испански-говореща страна Куба. Наши печатни медии пишат, че чуждестранни журналисти, акредитирани в София, са публикували материали по темата за произхода на испанския мореплавател. Съобщава се, че канадският вестник "Хоризонт" – “Horizon” от брой 44-ти през април 1982 г. нататък, е препечатал няколко публикации от нашата преса, които говорят за българския произход на колумбовия сподвижник. В различни статии, се дават и потвърждения и симпатия към българската идея.

Добре. Защо тогава, неочаквано изведнъж, всички млъкнаха, а българските учени, не казаха нищо по една статия, развенчала и поругала българската следа. Знак на съгласие ли е тяхното мълчание? Знаем, че народите на Балканите боледуват от пребогатата си история. Вероятно хората от по-възрастната интелигенция все още не могат да се очистят от интернационализма на миналото, с който бяхме възпитани. Но сега зад портите на Европейския съюз, мисля, се откри зелено поле за младото поколение историци и географи. Те могат да прогледнат и проникнат в архивите на Запада, да изтръгнат от забвението темите, които ни интегрират и ни правят близки със Западна Европа. А темата, че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и със страни в Латинска Америка.

А темата, че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и с страни в Латинска Америка.

Разобличителна статия от 1987 г. просто набива идеята, че не е възможно българин да постигне такъв успех в мореплаването. Но защо забравяме, че българинът преди турското робство е живял в цивилизована държава, а българинът, през игото е бил потиснат и загубил ценностната си система. В началните години на робството той все още е бил учен и способен на всякакви дела.

Век преди Великите географски открития (с идването на селджуците на Балканите) е започнало масово преселение на българи, които създават цели колонии в свободни страни на запад и север. Във Франция има села и географски обекти, които до днес носят името Булгари, Бугри и т.н В Италия изобилстват фамилии с корен Булгар, Булгарели, Булгаро. Някои са още от времето на прабългарския водител Алцек, но други са от по-късните векове, след като започва българското преселение заради наложеното ни иго. Спомнете си, например за известния в средата на XX век италиански футболист Булгарели, за който тогава никой не спомена, че е с български корен, въпреки че игра от страната на Италия срещу нашите национали.

Ами масовите  заселвания на богомили в цяла Европа, чиито последователи на запад наричат катари, бугри, албигойци. Това са били все българи, чието учение, макар еретично, завладява Запада. То повлиява и на реформацията в Европа, косвено и на религиозните войни в Централна и Западна Европа. Можем да си направим извод, че представители на средновековната българска цивилизация в първите векове на робството се пръскат навсякъде в континента и в Русия, Те дават принос в развитието на други страни.

Например кой, става религиозен глава на Киев и цяла Русия в 1375 г.? Отговорът е неоспорим. Киприан, ученик на Патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Още преди падането ни под робство, през 1390 г. Киприан той е ръкоположен за Московски и Всерусийски митрополит. През вековете на робството много българи са работели навсякъде в Европа, Но ние не проявяваме интерес към тях.

Ще прескочим четири века от началото на игото и ще спрем, например, при Петър Берон, който през XIX в., когато след около 400 г. уж бездуховност, издава десетки томове на френски език в Париж. Сигурно интернационализмът ни щеше да забрани да казваме, че е българин, ако не беше написал и най-българското съчинение след Паисиевата история - Рибния буквар. Защо в повечето наши енциклопедии не се споменава за трудовете му, печатани на френски. Четох книга, която изтъква като класик, от Средновековието във френската поезия мъж от българско потекло.

А колко ли такива безбройни, безродни българи в Европа са се радвали на признание, далеч от поробителя. И за които ние не знаем нищо. България тогава е потънала в мрак и историческите документи липсват.

Така, че няма нищо изненадващо да е имало и един забележителен българин-мореплавател в екипажите на Христофор Колумб. Няма и нищо изненадващо той да е бил сред лидерите на експедициите и да е първият сред тях, стъпил на континенталния бряг на Южна Америка, както се твърди от Иван Димитров и предполага от Ри­хард Конетцки и чужди енциклопедии, които обаче не знаят от каква народност е.

Знам, че моят народ има уникалното качество да се съмнява в способностите и възможностите си. Знам и че българинът не смята себе си за морски човек. Но знам и това, че днес е търсен моряк и летец пръснат навсякъде по континентите и че плава под знамената на безброй, чуждестранни флотилии. Знам също, че в лицето на самотните ни мореплаватели - капитан Георги Георгиев, Дончо и Юлия Папазови, а и др. той е преплавал далече по-дълги маршрути от каравелите на Колумб. Няма нищо странно преди 500 години българин да е бил сред първите европейци в Новия свят.

Достатъчно е да погледнем тук-там по лавиците с книги и да намерим нещо по темата. Книгата на немския морски изследовател Хакне Нойкирхен "Пиратите", издателство "Георги Бакалов" Варна, 1981 г. ни дава пълно основание да смятаме, че нашият народ е имал свой пират-адмирал, далече преди англичанина Френсис Дрейк. Нека прочетем извадки от тази книга и разсъдим логически над нея. Описва се едно нападение над папски кораби, което разказва това:

 “Мавританският пиратски водач, нанесъл този дързък удар, се казвал Хорук (Арудж). Заради червената му брада го наричали още Барбароса. Той бил син на грънчар-християнин нейде от южните Балкани, който се преселил на остров Лесбос. След като турците завладели острова, Яков-реиз и семейството му приели исляма. Грънчарят притежавал сносна лодка, с която карал стоката си по  пазарите. Когато четиримата му сина пораснали, заедно с тях, той ще да е опитвал от време на време и по малко пиратство. След смъртта на бащата синовете Хорук, Елиас, Ицхак и Азор продължили грънчарския занаят и плаванията по море.

По време на един пиратски набег, Хорук (Арудж) бил пленен от една галера на монаси-йоанити, а Елиас бил убит. По всяка вероятност Ицхак сам се справял със скромното бащино наследство, защото тогава започнал светкавичният възход на Азор. Скоро той станал най-прочутият за времето си морски разбойник и получил от турския султан почетната титла „Хайредин", (закрилник на вярващите).“

Азор-Хайредин бил назначен от султана за адмирал на Османската флота в Средиземно море. Нойкирхен продължава разказа си.

“Хайредин бил сега на върха на своята мощ. Славата му била тъй голяма, че всеки реиз по северноафриканския бряг, който разполагал с мореходен съд, се присъединявал към победоносния пиратски адмирал. Великият адмирал на турската империя Хайредин умрял през 1546 г.”

Хайнц Нойкирхен го характеризира като високо почитан морски герой, едно изключително явление на флотоводец и пират, но можем да добавим и това, че той е почти съвременник на Драган – Алонсо, да добавим и това, че е син на славяни от южните Балкани. Но това не е всичко. Немският изследовател дава други интересни факти.

“След смъртта на Хайредин Барбароса, султанът назначил за адмирал и главнокомандуващ турската флота в западното Средиземноморие неговия ученик и помощник Драгут - пише Хайнц Нойкирхен, (обърнете внимание на името Драгут, което се среща наред с името Драгота и Драган в списъка на средновековните български имена. Също като Хайредин, и Драгут бил три години прикован за греблата на една християнска галера - освободили го срещу богат откуп. В боевете с Дориа, чиито пленник бил, той си възвърнал множество бази в Северна Африка и завоювал Триполи за султана, който го провъзгласил за бей на града.”

И какво? Не се ли оказва, че тук на Балканите може би българите са забравили други свои почитани в минали времена - не само свои мореплаватели, а и други заслужили хора от поробеното си отечество,  също преминали на служба към други народи. Става все по-ясно, че интернационализмът ни е толкова голям, че граничи с безродие. Кои са тези флотоводци - деца на християни от Балканите, които имат нашенски имена? Вече е време да повторим името на испанския мореплавател. Името, което преди повече от 30 години стъпкахме жестоко. Стъпкахме го жестоко вместо заедно с целия свят, да отбележим заслугата му като испански мореплавател с български произход по случай честванията на 500-годишнината от откриването на Америка.

Това е Железният рицар на мадоната - Алонсо де Охеда, чието истинско име, според други запазени документи е Драхан да Лихнида (Драган от Охрид) или Драган Охридски.

И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

(Следва)

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Декември 2020 »
пнвтсрчтпксбнд
 
   
  1. 02.12.1375г. - Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва
  2. 02.12. - Събития и факти
  3. 03.12. - Събития и факти
  4. 03.12.1891г. - Приет е закон за въоръжените сили в Княжество България
  5. 04.12. - Събития и факти
  6. 04.12. - Света великомъченица Варвара
  7. 05.12. - Свети преподобни Сава Освещени
  8. 05.12. - Събития и факти
  9. 05.12.1916г. – Български военни подразделения превземат Букурещ
  10. 06.12.1844г. – Роден капитан Петко войвода
  11. 06.12. - Празник на Бургас
  12. 06.12. - Свети Николай архиепископ Мирликийски Чудотворец, Никулден
  13. 06.12. - Събития и факти
  14. 06.12. - Ден на банкера
  15. 07.12. - Международен ден на гражданската авиация
  16. 07.12. - Събития и факти
  17. 07.12.1083г. - Основан е Бачковския манастир
  18. 08.12. - Събития и факти
  19. 08.12. - Ден на българската студентска младеж
  20. 09.12.1885г. - Край на Сръбско-българската война
  21. 09.12. - Събития и факти
  22. 09.12. - Зачатие на света Ана. Празник на майчинството
  23. 10.12. - Събития и факти
  24. 10.12.1906г. - Убит е Даме Груев
  25. 10.12.1877г. - Годишнина от падането на Плевен
  26. 11.12. - Събития и факти
  27. 11.12.1868г. - Апостолът започва своята първа обиколка
  28. 12.12. - Св. Спиридон: празник на занаятчиите
  29. 12.12. - Събития и факти
  30. 13.12. - Събития и факти