„Великите мъже, които извоюваха победата”

Автор: Иван Петрински


„Великите мъже, които извоюваха победата”

Генерал Владимир Стойчев: „Врагът е сразен и върху неговия труп победно се развява и българското знаме”

Малцина историци и дейци на изкуствата и културата се заеха да отбележат 70-ата годишнина от края на Отечествената война на България от 1944-1945 г. А от повечето от тези, които все пак го направиха, останахме крайно разочарование заради историческото им невежество. Мътни политически наноси затлачиха празничните текстове на другата част от писалите по темата. Трябва да се направи уточнението, че общият брой трудили се в тази посока не надвиши броя на пръстите на двете ръце; услужливите към (всяка) власт предпочетоха да се снишат, за да не би да изгубят благоволението на покровителите си. Жалка работа.

Не беше лесно и на Народното ни събрание хем да приеме някакъв документ по повод 9 май, хем да не каже нищо съществено в него. Страховитата мешавица в текста на документа се е получила несъмнено както поради "ефекта на пумпала" (безсистемно въртене към по-силния на деня), така и като резултат от безброй безпринципни поправки. Така спасяването на българските евреи, което е любима тема и примамка на новоопечените политици, с чиято помощ те обичайно отвличат вниманието от престъпната политика на монархическите правителства до септември 1944 г., предшества в текста участието на България в разгрома на Хитлеристка Германия, което пък от своя страна е възможно най-старателно замазано във втората половина на документа. Едва ли от това има някой зачуден, нищо-не-казването, в съчетание с отвличащи вниманието несъществени подробности, е специалитетът на режима в София. Тъжното е, че все някой се хваща на евтините уловки.

Е, ние не се хванахме, но какво от това. Вероятно трябва да сме благодарни, че поне не преместиха Деня на победата на 8 май, за да услужат на господарите си, при това с някакво помирение, или съприкосновение, или съчувствие, или не-знам-що-си добавено в името на празника. Ако не бяха също толкова страхливи, колкото и алчни, щяхме да сме свидетели и на нещо подобно несъмнено. Няма как от такава политическа класа, както и от прислужващите им историци и средства за масово осведомяване, да очакваме да се гордеят, че фашизмът бе "сразен и върху неговия труп победно се развява и българското знаме" (из реч на генерал-лейтенант Владимир Стойчев на митинг по случай завръщането на българските воини в родината; пл. "Александър Невски" в София, 17 юни 1945 г.) не само защото всъщност тайно симпатизират на престъпни и човеконенавистнически идеологии. Тези винаги под строй се сещат единствено за "правилните" исторически събития и по условие не са в състояние да се поклонят искрено пред подвига на "великите мъже, които извоюваха победата" (част от същата реч) в последната победна война на България.

* * *

Победоносното завършване на първият период на Отечествената война на България има няколко сериозни последствия. Българската народна войска бе оставена практически напълно самостоятелно да изпълни набелязаните си цели по освобождението на югославската част от областта Македония, както и на огромни части от Източна Сърбия и в източната половина на областта Косово и Метохия. С ненадминато мъжество и при огромни жертви българските воини изпълниха своя дълг геройски. С участието си в тези мащабни сражения Българската народна войска помогна в значителна степен за успеха на белградската настъпателна операция на Червената армия и се утвърди като признат и незаменим съюзник в Антихитлеристката коалиция. Поканата за по-сетнешно участие на България във войната бе признанието за победния завършек на първия период на Отечествената война.

През втория период на Отечествената война на България на Българската народна войска не бе дадена тая оперативна свобода, която тя има в Македония и Източна Сърбия. След 25 ноември  българските войски са по-тясно обвързана с плановете на Трети украински фронт, но това няма как да е другояче. Залогът в завършека на бойните действия в Европа бе твърде висок за да бъде оставена по-голяма оперативна свобода на неопитната, в сравнение с германските сили, воюващи от почти 6 години, българска войска. През втория период от Отечествената война българските части трябваше да се срещнат вече с напълно боеспособни и опитни части от германската войска. Повече с героизъм и лична отдаденост, отколкото с опит и умения, българските воини се справиха с чест, за наша обща гордост.

Съвсем не е гладък, като "паветата пред Народното събрание", победният път на България в бойните действия в завършека на Втората световна война. Понеже бойните умението се изграждат най-бързо и сигурно именно в действителните сражения, едва ли все пак е било възможно българските воини да натрупат за няколко месеца нужното за да се равняват с многогодишните участници в конфликта; това ще да е била причината в дневника си Георги Димитров да запише на 17 март 1945 г., че "Ст[алин] между другото обърна внимание, че българските части не се бият много добре . . .". Едва ли трябва да ни смущава тази оценка, тя е само предварителна. Главната оценка за победния път на българската войска през Втората световна война бе салютът, даден в нейна чест на Парада на победата в Москва (24 юни 1945 г.) и фактът, че българското землище не бе орязано за пореден път. Героизмът на българския воин, жертвите, които България даде в цялата Втора световна война, не само през 1944-1945 г., не бяха напразни; те изтриха от челото ни, доколкото това изобщо бе възможно, срамния сговор с Хитлерова Германия и със страните от Оста. Почти.

* * *

Триумфалното завръщане на българските воини през Унгария и Югославия е само един от епизодите на взаимно възхищение и съпричастност, които балканските народи всъщност хранят един към друг, противно на старателно подхранваните от чужбина митове. Възрастните в Белград още помнят собствения си възторг от посрещането на победната българска войска, този триумфален прием е запечатан и върху поостарялата днес фотографска лента (вж. изображения). Не бива това да ни учудва, с неочакваното "Братя и сестри сме" и днес посрещат нас, българите, особено в по-малките населени места в Сърбия, и това винаги се превръща в начало на едни безкрайни разговори за общото между нас и за взаимната ни историческа свързаност. Съвсем същото е и в Гърция, Същото е и в Македония, та даже и в Албания, когато местните се чувстват защитени от постоянното следене в страните си. Така се убеждаваме, че единствено балканските страни, с които имаме обща история и общи стремежи, са нашият естествен съюзник. Само те и никой друг; вероятно това скоро ще бъде разбрано най-сетне. Време е да се завърнем към балканските си корени.

По в-к Сега

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Април 2021 »
пнвтсрчтпксбнд
   
  
  1. 17.04. - Събития и факти
  2. 18.04. - Събития и факти
  3. 18.04. - Международен ден за опазване на паметниците на културата
  4. 19.04. - Събития и факти
  5. 20.04. - Събития и факти
  6. 20.04. - Годишнина от Априлското въстание
  7. 21.04. - Празник на военното контраразузнаване
  8. 21.04. - Събития и факти
  9. 22.04.1915г. - загива Яне Сандански
  10. 22.04. - Събития и факти
  11. 23.04. - Световен ден на книгата и авторското право
  12. 23.04. - Събития и факти
  13. 24.04.1939г. - рожден ден на Лили Иванова
  14. 24.04. - Световен ден за ознаменуване геноцида над арменския народ
  15. 24.04. - Събития и факти
  16. 25.04. - Събития и факти
  17. 26.04. - Събития и факти
  18. 27.04. - Събития и факти
  19. 27.04.1867г.- четата на Панайот Хитов преминава Дунав
  20. 27.04.1963г. - е открита първата електрифицирана жп-линия
  21. 27.04. - Лазаровден
  22. 28.04. - Събития и факти
  23. 28.04. - Цветница
  24. 29.04. - Събития и факти
  25. 29.04.1887г. - създадено е Българското опълчение
  26. 29.04. - Международен ден на балета
  27. 29.04. Страстната седмица: Велики понеделник
  28. 30.04. - Страстната седмица: Велики вторник
  29. 30.04. - Събития и факти