На илюстрацията: Разбойническо нападение. Изглежда най-впечатляващо за художника е насилственото отнемане на дрехата на пътника; рисунка, онагледяваща християнската притча за добрия самарянин; лист 171 в Четириевангелието на цар Иван Александър (1356 г.); Британска библиотека-Лондон

Най-характерният белег на средновековното правораздаване е неговата неизменност, присъдата се налага и се привежда в изпълнение незабавно. Примерите за справяне с разгула на крадците от времето на най-голямата мощ на Средновековна България, но също и във Византия и Сърбия, са и достатъчно, и твърде показателни, би могло да се заимства не малко.

Съществува една любопитна особеност в родното ни средновековно законодателство, която остава необяснена май. Макар в първия български писан средновековен законодателен акт - Законът на кханасюбиги Крум на крадците да са посветени два от общо трите текста, в следващите векове остават в сила незначителен брой разпоредби по тоя въпрос.

Ето в какво точно се състои проблемът. Вярно, че Законът на кханасюбиги Крум ни е познат накратко единствено от много беглото му представяне в енциклопедичния азбучен речник на Свидас, чието съставяне се отнася към втората половина на Х в. - това изглежда твърде късно, но е доказано вече, че изворът е компилативен, за съставянето му са използвани много по-ранни паметници

Въпреки това някои въпроси остават, независимо от множественото число в оригинала, ще предположим сега, че Законът на Крум е само един, поради което ще използваме само единствено число. Тук (вж. Извори) си позволихме също да разчленим равния текст на Свидас на отделни членове, получиха се общо пет, като любимото на много поколения български ученици сведения за изкореняването на лозята остава някак пришито.

При такова представяне поне два от петте разпоредби на Закона на Крум, според речника "Свидас", се отнасят до кражбите. В същото време в следващи законодателни актове от IХ-Х в. - Земеделският закон, Законът за съдене на людете, Еклогата, въпросът за кражбите е крайно пестеливо разгледан, сякаш кражби всъщност не съществуват, освен пак крайно ограничено, в Земеделския закон.

Ще трябва да изкажем две предположения по тоя случай - или относително краткото полувековно действие на Закона на кханасюбиги Крум е имало смайващо въздействие върху старобългарското население, или кражбите като простъпка са уреждани другаде - в семейството, в общината, в населеното място. Изглежда, че по-вярно ще да е второто ни предположение, примерите от българското обичайното право в края на ХIХ-началото на ХХ в. ще ни уверят в това скоро.

Обикновената кражба в средновековното ни законодателство върви винаги с разбойничеството, като двете страни на една и съща монета, което всъщност е логично. Пак според "Свидас" крадците-разбойници, тези които са организирани в групи, представителите на организираната престъпност иначе казано, се наричат хонза [от готски hansa-"въоръжена дружина"; хонсари или корсари; вж. H. Gregoire, 1954]. "Така се наричат у българите крадците", продължава лаконично азбучникът. Разбойничеството, за разлика от обикновената кражба, е винаги тежко престъпление, примерите от околните балкански страни ни уверява в това.

Във Византия наказанията за крадците са жестоки - ослепявали ги, отрязвали им езика, откъсвали им ноздрите, посичали ги, закачали ги на железни куки, отсичали им ръцете. Освен като възмездие за деянията им, изпълнението на тия наказания са и любимо развлечение за градското население.

Тези забележителни, според съвременниците им, събития дотолкова впечатляват, че намират място и в литературата от това време. В една много популярна басня - "Чудесно повествувание за магарето, вълка и лисицата", обвиненият за кражба на един-единствен лист от зелена салата се осъжда подобаващо: "Ние по седми член напълно законно постъпваме:// очите ти ще избодем и ръката ти ще отсечем.// А по член дванайсти трябва да бъдеш и обесен . . .".

Сигурно да е любопитно, че отсичането на ръката на крадеца според византийското, както и според късното сръбско законодателство, изравнява това провинение с посегателството срещу личността на владетеля. Вярно е, че общият набор от предвидени в средновековното законодателство наказания не е никак обширен, но чл. 97 на Законника на цар Стефан Душан от 1352 г. е категоричен "Който отскубне косми от брадата на владетеля . . . да му се отсекат двете ръце".

Това законово разпореждане изглежда справедливо, доколкото за оскубването на части от брадата на обикновения гражданин се полага глоба от значителните 6 перпери (според следващия чл. 98 пак там).

Изглежда в Душановата държава кражбите наистина са значителен проблем, защото те са приравнени към най-тежките престъпления, към ония, за които отсъжда единствено царят - убийство, вражда, кражба, разбойничество и укривателство на бегълците, по всички останали въпроси правосъдие се раздава по места (чл. 103).

За "укротяване на кражбите и разбойничеството" са предвидени страховити мерки като обесване или ослепяване на крадците и пълно разоряване на селото, което го укрива и храни (чл. 146).

Извори

"[Великият господар Крум (802-814)] свикал всички българи и им заповядал като издал следните закони:

[Чл. 1] Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже - да бъде убит.

[Чл. 2] Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите му да бъдат отнети.

[Чл. 3] Заповядал също да се строшат краката [tibia и/или fibula] на крадците . . .

[Чл. 4] . . . и всички лозя да се изкоренят.

[Чл. 5] На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен за да не изпадне пак в нужда. Или пък който не постъпи така, да му бъдат отнети имотите . . .

Из Азбучника "Свидас", втора половина на Х в.


"30. Ако някой отреже звънеца на вол или овца и бъде уличен като крадец, да бъде бит с камшик . . .

33. Ако пазач на плодове бъде заловен, че краде в мястото, което пази, да бъде лишен от платата си и да бъде много бит.

35. Ако се залови някой, че краде чужда слама, да я даде двойно."

Из Земеделския закон, славянски превод през IХ в.


"28. Който влезе в олтар [на църква] деня или нощя и вземе някои от светите съдове или одежди, или каква да е вещ, да се продаде. Ако вземе нещо извън олтара на църквата, да се бие и остриже и да се развежда низ земята като нечестив."

Из Закон за съдене на людете (кратка редакция), славянски превод от IХ в.


"Глава 31. Спрямо крадците на животни, ако не състраданието, то поне постановленията на закона да се спазват.

Глава 86. Ако бъде хванат крадец или разбойник и откаже онова, що му се приписва, вие твърдите, че у вас съдията го бие по главата с бич и друг боде ребрата му с железни шишове, докато изтръгне от него истината . . ."

Из "Отговорите на папа Николай I (858-867) по питанията на българите", 13 ноември 866 г.


"Прочее след това, като пътувал по Дунав [към Рим], попаднал на разбойници грабители. Те, като протегнали заплашително ръце и като хванали висящия на шията му кръст и понеже предполагали, че пратеникът е богат, запитали го дали не носи нещо от любимите за тях неща . . ."

Из Житие на Власий Аморийски (втора половина на IХ в.-начало на Х в.)


Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=587332

http://www.segabg.com/article.php?id=429811

http://www.segabg.com/article.php?id=347854