„Историята на Джагфар” – колко мъка и страдание за да бъде опазена

Автор: Акад. Фархад Нурутдинов (12 коментара)

"Джагфар Тарихи"("Историята на Джагфар") - това е единственния известен досега сборник с исторически летописи за волжските българи, достигнал до нас. Както и при много други български източници, и този е със сложна и трагична история.

Сборника е бил съставен и написан през 1680 год. по заповед на вожда на българското освободително движение - сеида Джагфар - от секретаря на неговата канцелария Иман в източната част на Булгария - Башкортостан. По всичко изглежда,че сеида е разчитал този труд да повдигне патриотичния дух, за каузата на освободителната борба.

Бахши Иман( съдейки по името - башкортски българин) блестящо се справил със своята задача, като включил в сборника най-ценните български летописи : "Гази Барадж тарихи" (1229-1246г.) на емира Гази -Барадж , "Праведния път, или Благочестивите деяния на българските шейхове" (1483 г) на Мохамед-Амин , " Казан тарихи" (1551г.) на Мохамедьяра Бу - Юргана , " Шейх-Гали китаби" (1605 г.) на Иш Мохамеда и няколко други.

Очевидно сборника е изиграл своята роля - през г. на сеид Джагфар му се удало да вдигне в Булгария освободително въстание с цел възтановяването на българската държава. Но след поражението под Мензелинск в 1683 г. той отстъпил навътре в Башкортостан, където бил хванат от изменилите му феодали и предаден на руските власти.

По нататъшната съдба на този изявен български деец на освободителната борба е неизвестна...

Неизвестна е за нас и съдбата на бахши Имана и оригинала на неговия великолепен сборник ( подобно на историята на отец Паисия...б.а.).

Но затова пък знаем, как изчезват даже много популярни книги и от по-ново време. Така например, от 16 век до нас е достигнал единственния препис на съчинението на Мохамед-Гали "Късса и Юсуф", но и той загадъчно изчезнал в началото на 20-те години на 20 - ти век.

Що се отнася до "Джагфар Тарихи", то единственно известният ни препис  на този сборник, написан през 19 век на "булгар-тюрки", се оказва в началото на 20 - ти век в казахстанския град Петропавловск( Кизил Яр по булгарски). По какъв начин?

Кизил Яр от старо време е бил един от центровете на българската култура. През 19 - ти век тук от Булгария се преселили доста българи, които от незапомнени времена поддържали тесни връзки с Казахстан. Освен това през Кизил Яр минавал печално известният Сибирски път, по който заминали на каторга и много българи. А през гражданската война през Кизил Яр се евакуирали всички опозиционни на болшевиките сили, и сред тях - видните дейци  на българското национално движение( Гаяз Исхаки и др.).

Не е изключено, че именно някой от тях да е оставил на съхранение в Кизил Яр безценния препис на сборника "Джагфар Тарихи". Не ни е известно, при кого е бил на съхранение този препис( Известно е, но Нурутдинов в ония години нарочно е написал така.После лично си призна - човека и семейството не са били случайни! Тук пак се намесва Провидението - както не е случайно, че точно на мене ми се намери време и мощен американски компютър да изкарам по приличен начин на бял свят част от този сборник на славянобългарски...б.а.), но през 1939 г. моят вуйчо Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматулин (1916 - 1941 г) записал на няколко тетрадки на руски език неговият текст.

Причината за това ми обясни майка ми - Рашида Каримовна Нурутдинова - сестрата на И.М.-К.Нигматулин. По нейните думи, в края на 30-те години имало кампания за тоталното унищожение на булгарските книги и ръкописи , написани на националния булгаро-арабски шрифт. Заради спасението на сборника "Джагфар Тарихи", поемата на Микаила "Шан кизи дастани" ( 865-882г) и епоса "Барадж дастани"(16 век) И.М.-К.Нигматулин изложил текстовете на тези преписи на руски език. И съвсем навреме. Някой донесъл на властите за него и той бил задържан от НКВД. Тогава за съхранение на " староалфавитни" фолианти давали, като минимум, десет години каторга в сталинските лагери. Но вуйчо ми го пуснали.

Това показва, че преписа е бил намерен от чекистите,иззет и унищожен.

А текстовете на руски език не подлежали на унищожение и никой не им обърнал внимание. Тъй като сътрудниците на НКВД работели "строго по инструкции", както се казва - благодарим и за това...

През 1941 г., в надвечерието на Великата Отечественна война, И.М.-К. Нигматулин служел в Прибалтика в пограничния град Лида, и загинал скоро след началото на войната.

Моята незабравима баба Латифа, така и не повярвала в известието за гибелта на сина си, и грижливо пазела всички негови книги и тетрадки. През 1966г. когато се готвех да се записвам в университета, тя за пръв път отвори един малък чувал и ми предаде всичко каквото е останало от вуйчо ми. В 14 или 15 тетрадки с дребен почерк на руски език бяха изложени текстовете на споменатите български произведения.

Оттогава при всяко идване при нея преписвах от тетрадките на вуйчо големи откъси... През 1976 г. Латифа-аби умря . Съгласно завещанието и аз взех архива на вуйчо при себе си в Казан.

В началото на 80-те години написах писмо до Академиятя на науките на СССР, в което предложих да ми окажат материална помощ за издаването на текстовете от "Джагфар Тарихи", но получих издевателски отговор. Тогава реших да напиша и издам поне конспект на тези текстове, на трите писменни паметника.

Затова пренесох тетрадките и част от своите записки на вилата на баща ми където работех. Но скоро всички тетрадки и някои мои преписки бяха похитени, а вилата разбита. Оцеляха преписките ,които съхранявах при себе си. Те съдържат примерно половина от текстовете изложени в руския текст на сборника, а в по-голямата си част са текстовете на "Шан кизи дастани" и " Барадж дастани".

Оцеляла след толкова изпитания част от сборника "Джагфар Тарихи" спасена от преписа на руски език на И.М.-К Нигматулин, и се предлага на вниманието на читателя. В това изложение датите бяха приведени по новия стил. Читателя ще намери в него маса от сведения за миналото на българите, техните предци и съседи и , надявам се, ще спомене с добро нашите летописци и И.М.-К. Нигматулин, спасил техните съчинения за потомците. 

По БГ История

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//_istoriiata_na_dzhagfar__%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD_kolko_myka_i_stradanie_za_da_byde_opazena-h-574.html

2012-02-05 01:17:28 От: Емилия-Боряна Славкова

Публикацията на акад. Нурутдинов направо на сайта "Българи" ли е предоставена?

2012-02-06 13:39:20 От: Чичо Фичо

"Джагфар тарихи" е основополагащ паметник в историята на Волжска България, за волжските българи, тя е, все едно, като "История славяноболгарская" на Паисий Хилендарец за нас. Орисаното от акад. Нурутдинов представлява въведението към публикацията на "Джагфар Тарихи" на новобългарски у нас.

2012-02-06 22:08:10 От: Емилия-Боряна Славкова

Благодаря на Чичо Фичо, истината е,че не съм я чела.,

2013-09-25 07:55:02 От: Христо Христов

Радван се,на"срещата" с тези материали.Макар и късно,ми позволиха да надникна в Великото ни минало

2014-12-27 20:33:52 От: Историк

Абсолютен и нескопосан татарски фалшификат, сътворен от шизофреника-пантюркист Фархат Нурутдинов! Айде стега глупости! Татарски пантюркисти, долу ръцето от свещеното име България!

2016-09-24 20:50:43 От: Българионъ

http://balgarion.blogspot.bg/2016/05/blog-post_27.html

2016-12-02 14:04:47 От: Aтил

Отврaт и погнусa предизвиквaт пaн-идиотските aнтибългaрски изцепки нa тaкивa лъжливи "историци" кaто нaписaлия тук клеветaтa зa този уникaлен сборник.
Името "бългaрин" възниквa именно тaм в средaтa нa дaлечните ни предци. От тaм чaсти лт тях мигрирaт и основaвaт Хунскaтa империя нaпремер. A именно хунския цaрски род Дуло основaвa бългaрски държaви в Европa. A не филaнкишиятa и Сульо Пулев Историчaров.
Първо публикувaйте и изучaвaйте и тогaвa излезте пред хорaтa с мaймунджулуците си...

2016-12-02 20:10:18 От: Българионъ

http://balgarion.blogspot.bg/2016/05/blog-post_14.html

2016-12-02 20:14:21 От: Българионъ

http://balgarion.blogspot.bg/2016/06/blog-post_26.html

2018-02-25 20:48:53 От: Ванко Николов

https://bglog.net/blog/Balgarionn/site/posts/-%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5----%D1%84%D0%B0%D0%BB%D1%88%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B8--%D0%B8-%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%B3%D1%84%D0%B0%D1%80-%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B8

2018-02-26 16:03:09 От: Aтил

Щом ще дaвaме линкове, ето стaтия зa древното бългaрско минaло, нaписaнa по "Джaгфaр тaрихи" и преведенa от мен нa бългaрски. Публикувaнa е в неиздaдените у нaс чaсти нa сборникa.
Имa и цялa книгa зa достоверностa нa сборникa от проф.Вaс.Вaсилев, изд.Унив.кзд.Км.Охридски.
https://boianimen.blogspot.bg/2017/06/blog-post_24.html?m=1

2022-02-12 01:16:42 От:

Не съм историк , може и да греша. Това ,което съм чула е от професори и под. е ,че Чингис хан е българин , владетел на обединените тюркски народи на Тарт-ария , в т.ч.на татарите. Тюрките са били горди на следници на скитите .А скити до 14 в .са били наричани българите. Нещо повече, Скит е било другото име на тракийския владетел Севт .Т.е.скити ,траки и българи са едно, и тюрките са потомци на скитите, които са се разселили по Азия. В Анонимния Латински хронограф от 4 в. се говори за българите като праправнуци на Библейския праотец Ной, от неговия син Яфет. Като оставим други подобни извори ,по-интересен за мен беше един на някакъв арабски автор от 13 или 14 в.,който повтяря тази история, запазвайки името на Ной, но променяйки името на сина му .Там вече не с...прочети целия

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот