Българските вестници отразяват като главна новина празнуването на Деня на победата в София на 9 май 1945 г. - в. "Изгрев", орган на Народния съюз "Звено"; бр. 180; четвъртък, 10 май 1945 г.

Денят на капитулацията на Германия във Втората световна война, въпреки единството на европейските държави към датата на подписването на основните документи в това събитие, днес е основание не за единение, както би могло да се очаква, а е превърнат в още една възможност за демонстрация на разделението на континента.

Както и при много други исторически събития политическите основания при обясняването на миналото надделяват като често се противопоставят даже на обичайната човешка логика.

Под формата на все още твърде обща идея изискването за безусловна капитулация на Германия е издигната първоначално от американския президент Франклин Рузвелт (1933-1945) на конференцията в Казабланка на 13 януари 1943 г. Това изискване има за цел да подчертае историческата отговорност, която Германия, като държава-подпалвач на Втората световна война, трябва да понесе за да бъде възстановена справедливостта и сигурността на международните отношения.

Поради относителната отдалеченост до времето, в което условието за безусловна капитулация би могло да бъде поставено на Германия, идеята на Рузвелт остава чисто пропагандна. Освен това, Йосиф Сталин не присъства на конференцията в Казабланка - по това време е в завършека си съдбоносната Сталинградска битка (17 юли 1942 г.-2 февруари 1943 г.), а и самото пътуване на съветската делегация до Мароко във военно време изглежда твърде опасно.

Въпреки всичко идеята е възприета възторжено от Обединените народи и се обсъжда нашироко на Ялтенската конференция (4-11 февруари 1945 г.) на държавните ръководители на съюзническите държави, когато разгромът на Германия е и близък, и напълно сигурен.

От началото на 1944 г. се разработва политико-военен документ, озаглавен "Условия за капитулацията на Германия", който през юли същата година е одобрен от държавните ръководители на Обединените народи. Вече съгласуван, документът е изпратен както във Върховното командване на Червената армия, така и в Главния щаб на съюзните (западните) експедиционни сили за изпълнение при нужда.

Въпреки това, когато германското ръководство приема да признае цялостното поражение на страната във Втората световна война в Главния щаб на съюзните експедиционни сили в Реймс, група офицери от обкръжението на главнокомандващия западните съюзни сили Дуайт Айзенхауер подготвят съвсем нов документ - твърде кратък, чисто военен и лишен от всякакви политически елементи.

За всеки случай в новия текст е вмъкнат чл. 4 (вж. Извори), който предвижда "поправителна" церемония по подписването в случай, че някоя от съюзните държави поиска това. Точно този документ е подписан от упълномощения германски представител генерал-полковник Алфред Йодъл, началник на оперативния отдел на Върховното командване на въоръжените сили на Германия.

Впрочем цяла поредица местни капитулации на немски войски предшестват общата капитулация на Германия, включително и капитулацията на гарнизона на столицата Берлин. Подписването на този, наречен по-сетне "първоначален", Акт за военна капитулация на германските въоръжени сили, е в присъствие на представители на западните съюзници.

Съветският генерал Иван Суслапаров (1897-1974) е също в Реймс, но слага подписът си под документа на своя отговорност без да е упълномощен от ръководството на Съветския съюз; необходимото пълномощно е получено след фактическото подписване на Акта за военна капитулация, което прави подписът на ген. Суслапаров недействителен.

Така на практика подписаната в Реймс капитулация на Германия наистина е предварителна - само пред западните сюзници.

Поради това точно те решават да се отложи публичното обявяване на подписването на Акта за капитулация с 36 часа - до 15 ч. на 8 май и изискват от присъстващите журналисти под клетва да спазят този срок. Забавянето не би следвало да е проблем, понеже по силата на подписания вече Акт за военна капитулация той влиза в сила чак на 8 май в 23. 01 ч. по централноевропейско време.

Въпреки всичко същият ден, 7 май, в следобедните часове нервите на присъствалите журналисти не издържат и те обявяват за събитието, макар всъщност самото "първоначално" подписване да трябва да се определи категорично като "фалстарт".

Церемонията по подписването е повторена, този път при спазване на всички необходими условия, на 8 май в 22. 43 ч. централноевропейско време (00. 43 ч. по московско време; 23. 43 ч. по източноевропейско време) в залата за хранене на военно-инженерното училище в берлинското предградие Карлсхорст.

Текстът на повторно подписаният Акт за военна капитулация дословно повтаря текста на акта, подписан в Реймс, даже и вече безсмисления чл. 4 не е изпуснат; само някои неточности в превода са изправени. Времето на влизането в сила на документа също не е променено - 23. 01 ч. по централноевропейско време или 01. 01 ч. по московско време.

Често може да се срещне уточнението, че подписването на същинския Акт за капитулация било безсмислено, понеже всички заповеди на германското командване вече били разпратени до частите, а и за оставащите до влизането на документа в сила 18 минути така или иначе нищо съществено не би могло да се направи.

Такова тълкуване на събитията е, разбира се, несправедливо. Първо, защото подписването на документа има повече символично, а не практическо значение. И второ, защото в международните дела формата е особено важна, тя свидетелства в най-голяма степен за съдържанието на кой да е акт.

Исторически събитията изглеждат ясни, изворите са многобройни и (почти) еднотипни, само тяхното непредубедено тълкуване може да не е съвсем еднозначно. Старанието на западната част от бившите съюзни Обединени народи също е еднопосочно за последните 70 години - с обявяването на 8 май 1945 г. за последен ден на войната в Европа се цели единствено да се разделят държавите от континента.

Разбира се, не подписването на кой да е исторически документ, а неговото приложение е същинското събитие, което си заслужава да се отбелязва. Тогава, когато се случва да се отбелязва времето на сключването на някоя историческа договореност това е сигурно указание, че времето на приложението й е поразтегнато или изобщо не може да се бележи точно. В случая никак не е така. Известен е точният час на приложение на подписаният от Германия Акт за военна капитулация.

Съществуват документални потвърждения, че практическото приложение на договореностите с Германия влизат в сила в полунощ по централноевропейско време (02. 00 ч. по московско време) на 9 май. Тук ще посочим само едно от тях. Последната заповед на германското Главно командване е издадена в първите часове на 9 май.

Покрай другите военни въпроси там може да се срещне и следното уточнение: "След полунощ [на 9 май] оръжието по всички фронтове замлъкна". Понеже няма съмнение, че това "след полунощ" е по централноевропейско време, понеже е невероятно германското командване да използва друго, то и въпросът за края на Втората световна война в Европа би следвало да е решен.

Не сега, разбира се, може би някога, в по-далечно бъдеще време.

Извори

"1. Ние, долуподписаните, от името на Германското върховно командване, се съгласяваме на безусловна капитулация на всички наши сухопътни, морски и въздушни въоръжени сили, а също и на всички сили, намиращи се сега под немско командване, пред Върховното командване на Червената армия и едновременно пред Върховното командване на съюзните [американски, британски и френски] експедиционни сили.

2. Германското върховно командване незабавно ще издаде заповеди до всички командващи германските сухопътни, морски и въздушни сили и до всички сили, които се намират под германско командване, да прекратят военните действия в 23. 01 ч. по централноевропейско време на 8 май 1945 г., [тези въоръжени сили] да останат на местата, на които се намират в същото това време и да се разоръжат напълно, като предадат цялото си оръжие и военно имущество на местните съюзни командващи или на офицерите, определени от представителите на Съюзното върховно командване, като [в същото време] да не разрушават и да не причиняват никакви повреди на корабите, на [плавателните и въздушните] съоръжения и на самолетите, на техните двигатели, на корпуса и на оборудването им, а също на машините, на въоръжението, на устройствата и изобщо на всички технически средства за водене на война.

3. Германското върховно командване незабавно да уведоми съответните командири и да осигури изпълнението на всички заповеди, издавани от Върховното командване на Червената армия и от Върховното командване на съюзните експедиционни сили.

4. [Подписването на] този акт няма да бъде препятствие за заменянето му с други общи документи за капитулация, сключени от Обединените народи или от тяхно име, приложени към Германия и германските въоръжени сили като цяло.

5. В случай, че германското Върховно командване или които и да е въоръжени сили, намиращи се под негово командване, не действат в съответствие с този акт за капитулация, Върховното командване на Червената армия, а също и Върховното командване на съюзните експедиционни сили, ще предприемат такива наказателни мерки, или други действия, които те ще сметнат за необходими.

6. Този акт е съставен на руски, английски и немски език. Само руският и английският текст са действителни."

Акт за военна капитулация на германските въоръжени сили; Берлин, 8 май 1945 г., 2. 41 ч.

 

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=749356

("Към Берлин") и посочените там други свързани текстове

От в. "Сега"