









2. Легендата за ослепените Самуилови воини
Ковчеже с изображения на византийски императори, ловни сцени и "райската градина". Донесено в Троа от Жан Ланглоа, епископ на града, след варварското разграбване на Цариград от кръстоносците през 1204 г.
Макар и изложени принудително сбито, основанията за късната поява на прякора "Българоубиец" трябва да станали понятни - прякорът, с който днес е повече известен византийският император Василий II Багрянородни (976-1025), е сътворен най-рано около времето на избухването на освободителното движение на братята Асеневци; в пряка връзка е с това движение; но появата му трябва да се отнесе, изглежда, преди 1187 г., когато най-малкият Асеневец - бъдещият цар Иваница Асен (1197-1207), е отведен като заложник в Цариград, където, както предположихме, му идва наум да назове себе си "Ромеоубиец", според твърдението на Георги Акрополит, в противовес на новоизкования прякор на Василий II.
Нещо повече. Сътворяването на прякора "Българоубиец" изглежда да е безсилното отмъщение на обитателите на византийската столица най-напред, а сетне и на византийските летописци и съчинители на жития - на "пишещите" сред византийската интелигенция, за повторното откъсване на българските земи от империята.
Едва ли може да се признае за незначителен фактът, че първите две най-ранни сигурни споменавания на прякора "Voulgaroktonos" са в разказа на византийския летописец Никита Хониат (1155-след 1213) за въстанието на Асеневци - написването на тази част от неговата "История" трябва да се отнесе след 1206 г., и в произведението "Описание на църквата "Св. св. Апостоли" [в Цариград]" на Николай Месарит (1163/64-след 1216), написано между 1198 г. и 1203 г. (Cod. Ambrosianus gr. 350 и Cod. Ambrosianus gr. 352).
А масовизирането и упоритостта, с която се налага използването на този прякор след ХIII в., подсказва организирането на цяла пропагандна кампания; поне с това впечатление остава всеки, който се съсредоточи именно върху появата и последващото използване на прякора "Българоубиец".
* * *
Макар възникването на прякора "Бългаорубиец" около въстанието на Асеневци чак за нас да не подлежи на съмнение, някои върхови византийски паметници със спорна интерпретация (вж. Изображението) могат да подсказват, че завладяването на част от българските земи при император Василий II Багрянородни е било повод за гордост и възхита у съвременниците му.
Така новоизкованият прякор на Василий II, макар и отмъстителен по съвсем конкретен исторически повод, едва ли идва на празно място; неговото създаване едва ли изглежда нелогично на византийското (разбирай столичното интелектуално) общество. Все пак масовизирането на този прякор, при това в истеричен вариант, е съвременно яврение - от началото на миналия век едва.
Въпреки тази логичност, изковаването на образа на императора-българоубиец е имала нужда от допълнителна подкрепа; така, както изглежда, е преправена историческата истина чрез създаването на легендата за ослепените Самуилови воини.
Вече сме изказвали тук съмнение в достоверността на пленяването, а още повече - на ослепяването, на толкова впечатляващ брой Самуилови воини (вж. Свързани текстове) през юли 1014 г.; нещо повече - в Беласишката битка е разгромена византийската, а не българската войска.
Съвсем ненапразно в първата част на този текст приведохме известните преписи на "История" на Йоан Скилица - този извор е все пак основен за Беласишката битка. Най-ранните преписи на тази "История", при незапазен оригинал - Първият Виенски и Първият Парижки, са чак от втората половина на ХII в., при това повече от края на този период. Така се получава, че известното ни сведение за "ослепените" Самуилови воини подозрително съвпада по време с новоизкования прякор на император Василий II Багрянородни; твърде, твърде подозрително.
Освен това, вече изказахме съмненията си в логичността на такава огромна загуба за българската войска, при това в Беласишката битка - една победна за България и разгромна, всъщност, за византийската войска битка; макар и в нейното първо сражение в теснината Ключ (вж. и {5} в Книгопис в първата част на текста).
* * *
Накрая трябва да се добави непременно - понеже е крайно показателно - че в съвременна Гърция, където около началото на второто десетилетие на миналия век България бе сатанизирана и чрез масовото истерично използване на прякора "Българоубиец" заради предстоящата тогава битка за Македония, днес се полагат видими усилия за преодоляване на националистическите легенди.
В цялата страна са останали само още няколко улици, наречени на Българоубиеца; в самата Атина - една малка уличка зад хълма Стрефи.
Музейните експозиции, особено в Атина и Солун, са изчистени от груба националистическа пропаганда чрез използването на легендата за Българоубиеца; както и програмите на големите университети. Поне в Атина е практически невъзможно да се намери художествената литература, посветена на Българоубиеца; класическият роман на Пенелопи Делта съм виждал само веднъж в издание от времето на хунтата на сергия за антикварни книги. Изглежда, че легендата за Българоубиеца вече е изживяла времето си; може би, защото в съвременна Гърция тя вече изпълни историческата си пропагандна роля.
Впрочем, в добавка си струва да се отбележи, че вече тринайсет години след излизането на изследването на Стивънсън то остава непреведено на български език въпреки очевидната му полезност и новаторство - едва сега се подготвя такова издание, което съвсем скоро ще излезе; а споменаването му в българската средновековна научна книжнина е твърде срамежливо, а и нарядко.
А работата на Пол Стивънсън бе приета твърде доброжелателно от научната общност в чужбина (вж. напр. рецензията на Florin Curta в The Medieval Review, 2004), макар и с уговорката, че това изследване е основа за по-сетнешни разработки, които да доразвият заложените там тези.
Скромният прием сред нас, българите, на идеята за късното създаване на прякора "Българоубиец" под явно и твърде обосновано политико-идеологическо въздействие, изглежда да е показателно. Човек би си помислил даже: да не би пък да ни харесва ролята на страдалци, на "ослепени", на пренебрегнати и унизени от съдбата, на люде, дето все някой друг им е виновен?!
Не е за вярване, не сме такива . . .
Край













Много читава статия. В тая касапница, няма никаква логика. От Скилица знаем, че натуралният данък на българите въведен от Василий е по-нисък от това което плащат византийците и от това което са плащали нашите при Самуил. От какъв зор такъв разумен и хитър държавник ще се изгаври с 10 000 човека, които тоава са сериозна част от населнието, че после всички да го мразят? В България възстанията започват чак когато натуралният ...прочети целия
Българи, съдействайте на "Българи"!
Виж повечепн | вт | ср | чт | пк | сб | нд |
- 08.02.1989г. - Годишнина от основаването на КТ “Подкрепа”
- 08.02.1966г. - роден Христо Стоичков
- 08.02. - Събития и факти
- 09.02.1999г. - в Либия са задържани 23 българи. Започва епопеята на българските медици.
- 09.02. - Събития и факти
- 10.02.1879г. – открива се на Учредителното събрание във Велико Търново
- 10.02.1879г. - избират Манолаки Тошев за първи кмет на София
- 10.02. - Ден на пчеларя
- 10.02. - Събития и факти
- 11.02. - Събития и факти
- 11.02.1515г. – загива Свети Георги Софийски Нови
- 12.02.1945г. - Годишнина от правописна реформа в българския език
- 12.02. - Събития и факти
- 12.02.1902г. - роден Светослав Минков
- 13.02. - Събития и факти
- 14.02.869г. – умира Константин-Кирил Философ
- 14.02. Ден на лозаря, Трифон Зарезан
- 14.02. - Събития и факти
- 15.02. - Събития и факти
- 15.02.950г. – Отон І е провъзгласен за крал на Италия
- 15.2.1813г. Национален празник на Република Сърбия, Ден на държавността
- 16.02.1887г. - бунтове на българските офицери-русофили в Русе
- 16.02. - Събития и факти
- 17.02. - Събития и факти
- 17.02.1371г. - умира цар Иван-Александър
- 17.02.1600г. – изгорен на клада Джордано Бруно
- 18.02. - Събития и факти
- 18.02. - Задушница
- 19.02. Световен ден за защита на китовете
- 19.02.1873 - 140г. от обесването на Васил Левски