В далечната 1980 г., на 11 ноември в брой 45 на вестник “Импулс“, официалното издание на Министерство на съобщенията е отпечатан един странен къс разказ. Странен със заглавието си „Шок“, но и с непозната дотогава за нашата литература криминална сага – терор по телефона. И то с включването на персонаж на служител на МВР-капитан Томов.

Публикацията на такъв разказ през 1980 г. в печатното издание на министерството по телекомуникациите, наистина е необичайно. Освен ако и вероятно телефонният тероризъм е съществувал, но официално този факт е премълчаван. Остава за размисъл дали първият публикуван в страната разказ на тема - телефонен тероризъм и телефонни измами, не е послужил като „идея“ години по-късно на порасналите в днешно време телефонни измамници.

Авторът Цветан Цвтанов, професионално практикуващ адвокат, е своеобразен визионер. През изминалото лято македонски, български, руски и хърватски медии откриха друг негов разказ, който определиха като сензационен. В нayчнo-фaнтacтичeн paзĸaз coфийcĸият aдвoĸaт Цвeтaн Цвeтaнoв, 30 гoдини пpeди cвeтoвнo извecтния acтpoфизиĸ Cтивън Xoĸинг, пpeдвиждa изпoлзвaнeтo нa eнepгиятa нa мaлĸи чepни дyпĸи. Paзĸaзът нa Цвeтaнoв "Koлaпcът" e пyблиĸyвaн във вecтниĸ „Hapoднa млaдeж” пpeз дaлeчнaтa 1987 г. и в нeгo aвтopът пишe зa възмoжнocттa c пoмoщтa нa eнepгиятa нa чepнитe дyпĸи дa ce зaдвижвa ĸocмичecĸи ĸopaб.

Но ето за любопитните читатели първият публикуван български разказ за телефонен тероризъм,предоставен ни любезно от самият автор.

Факти.бг

Ш О К

разказ от адв. Цветан Цветанов

Доктор Киров се прибра много късно,беше уморен.Имаше смъртен случай,една жена беше получила сърдечен удар.Чудеше се как да съобщят на сина и.Работел някъде по мините.Погледна часовника си и каза:

- Да лягаме.

- А дъщеря ти?- отвърна жена му. –Не се е прибрала.

-Къде е?

- На рожден ден.Тия деца хабер си нямат от безпокойството,което причиняват.

- Престани! – нервно я прекъсна Киров и и си легна.След малко спеше дълбоко,а съпругата му напрегнато очакваше да чуе стъпките на Милена.Мислеше си:“Веднъж да дойде,ще и лепна такъв шамар! Нищо,че е на двадесет и две…..“

Внезапно телефонът иззвъня.

-Дом Кирови?-попитаха оттатък.

-Да.

-Вие сигурно сте другарката Кирова.Трудно ми е да ви съобщя,но служебните задължения го налагат.Обажда се капитан Томов от МВР.В мазето на ул.“Пролет“ 8 бе открит обезобразен труп на момиче…

Майката извика и се строполи до шкафчето. Доктор Киров скочи от леглото и се наведе над нея.Опипа пулса и и се хвърли към телефона.Трябваше линейка.

В това време на вратата се почука,възбудени гласове огласяха стълбището.Отвори несигурно.Милена ,под ръка с висок млад мъж и още няколко младежи, се усмихваше щастливо.

-Добър вечер,докторе!-гръмко избоботи весел здравеняк.- Идваме на гости.

Киров безучастно кимна и се обърна.-Татко,какво ти е? – попита неспокойно Милена и видя зад гърба му,на пода,майка си…

...Ръмеше ситен, нощен дъжд.От близката телефонна кабина излезе остриган мъж и се запъти към спрелия автомобил.Отвори рязко вратата и се намести шумно на задната седалка.

-Какво направи?-попита брадат мъж.

-На телефона беше майката.

-Добре –каза брадатият.-Ще им приседне на годениците.Ще отложат празника.Добре,че ти свърши това.Мен по гласа ме познават –подкара колата той.

Много пъти беше се обаждал,харесваше Милена, канил я бе на разходка,на ресторант, кино, дискотека, бар,но тя отказваше – имала приятел.Една непреодолима злоба се натрупваше в гърдите му. Задушаваше го. А неотдавна му призля.Отиде на едно събиране.Катя-негова приятелка го посрещна на вратата:“Влизай бързо, Милена и приятелят и решиха да се женят! Ще кажат на техните след няколко дни, на рождения ден на гаджето и“.

Направо превъртя от чутото.Излезе на улицата и му дойде наум една идея.Пробва я на следващия ден и то с „успех“.Но за Милениния телефон трябваше друг „глас“.

Тази вечер влезна в „Банана“ и видя остригания. Той му вдъхна доверие – на лицето му беше изписано,че може да му се разчита за такава работа…

-Затова ли черпи уиски?-наведе се към него остриганият.-Нито ме пита кой съм, откъде съм.

-Какво ме интересува кой си?

-Тогава мангизите и карай по-бързо!

-Спокойно! При мен няма празно!-каза брадатия,извади от джоба си банкноти и ги даде на този до него.

-Седем години киснах в пандиза.И още не съм излязъл и пак дивотии.Ще ме откараш до блок 6 на улица “Искра“. Знаеш ли къде е? Трябва да предам писмо, преди да си замина за в къщи.

-Улица“Искра“,блок 6!-натисна спирачките брадатият.-Защо там?

-Нали чу-трябва да предам едно писмо.

-Там не отивам!

-Не се занасяй,карай!

-Не!

-Защо?

-На нея живееше жената, върху която пробвах „идеята“, както тази вечер.

-И?

-Бях комбина със сина и.Обменяхме валута.Един ден ни скепцаха в „делови“ момент.Едва се отървах.Оттогава майка му ме обвинява,че съм подвел сина и.С други думи аз трябва да съм на неговото място в дранголника. Даже идва да се оплаква в нашия квартал. Писна ми и преди няколко дни ..обаждам се,преправям гласа си и съобщавам:“Аз съм познат на сина ви. Лежахме заедно, но той се опита да фъсне и го пречукаха.“След половин час минавам отдалече край блока, където живее. Гледам линейка, милиция. Питам един какво става, а той:“Май някаква жена убили!“-мрачно се ухили брадатият.-Чиста работа е телефонът,а? Голяма работа!

Остриганият мъж приведе глава,загледан със свирепо изражение пред себе си. Процеди изведнъж през зъби:

-Как се казва твоят приятел, дето е в пандиза?

-Антон или Чори.Чори му е прякорът.

Мъжът сграбчи брадатия за яката и бавно го придърпа към себе си:

-Писмото,дето го нося е от него. За добро поведение ще го освободят скоро преди срока. На кого да предам това писмо? Ще кажеш още едно уиски-да си пооправя гласа…Телефонът!

Ръката на остриганият се сви,брадатият изкрещя,но викът му не се повтори.Чак след няколко часа можаха да го намерят и да откарат в “Пирогов“, да го спасяват.

Рано сутринта пред централния вход на затвора се появи остриганият мъж.

-Къде?-спря го постовият старшина.

-При дежурния следовател.

-Абе ти вчера не излезе ли?

-Излязох.

-И?

-Трябва да дойда тук.Такава ми е орисията.