12 август: 125 години Централна гара София

Автор: Екатерина Тотева (2 коментара)

И днес, когато заминавам от Централна гара, се опитвам да доловя първия звънец и да си купя билет, после се ослушвам за втория - качване на пътници, и се оглеждам - с кого ли пък бих могла да се сбогувам, и третия - да ми напомни, че влакът тръгва. 125 години след откриването на гарата в столицата, които се навършват на 12 август, третият звънец го няма, но пък има писък на чайки.

Днес покривът на гарата тече, студено е през зимата, а на някои места мирише като при лъвовете, но има ескалатори и асансьори. В подлеза, до един от изходите на метрото, равномерен женски глас отмерва цифрите от бинго, гмурваш се в аромат на старо препържено олио и минаваш покрай оцъклени празни "буркани", които никой търговец не иска да наеме. Фонтанът с фигурата на жена с дете понякога водно пулсира, ако няма криза.

Преди гарата се е осветявала от газови лампи, показва справка на Национална компания "Железопътна инфраструктура" в интернет. До главната врата на перона, под перонния часовник, е имало голяма камбана, а по-късно звънец, с който звънарят е обявявал: с първи звънец - продажба на билети, с втория - качване на пътниците и сбогуване, с третия - тръгване на влака.

Пред гарата е имало красив бронзов фонтан, около който файтонджиите са чакали своите клиенти. Днес таксиджии също чакат свои "шарани". За времето си гара София е била най-внушителната не само за България, но и за Балканите - построена на километър от входната врата на града, северно от Ломско шосе, по проект на архитектите Колар, Прошек и Маринов.

В строителството й участват италиански специалисти, но цялостната работа е ръководена от специалистите на българския предприемач Иван Грозев, който по-късно става кмет на столицата. Строителството е продължило от 1882 до 1888 г.

Сградата е била едноетажна, дълга е 96 м. и широка - 12 м., в източната и в западната част е оформена с втори етаж, а в средата със скромен висок свод над вестибюла, споен с часовникова кула, която е с поглед към Витоша. В нея се помещават всички служебни канцеларии, а за пътниците има 3 чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас - със зелени и трети клас - с дървени пейки.

В мазето е парното отделение и банята за персонала. Гарата е строена с разчет да обслужва 100-150 хилядната столица, с технологично правилно разпределение на службите и модерно за времето си коловозно развитие. Първоначално то е включвало няколко приемно-отправни коловоза, няколко маневрени коловоза, коловоз за сточните пратки, както и коловоз за локомотивното депо, жп работилница.

С откриването на Централна гара се улеснява зараждащото се масово преселване на българите в столицата. За благотворното влияние, което изиграва откриването на гара София, можем да съдим от запазената историческа справка от първото и второто преброяване на населението на столицата, отбелязват от НКЖИ. На 1 януари 1881 г., седем години преди изграждането на гарата, градът има 20 201 жители, а на 1 януари 1893 г., 5 години след откриването й - 46 600 жители.

На 23 февруари 1971 г. е направена първата копка за новата гара от тогавашния министър на транспорта Григор Стоичков. На 15 април 1974 г. е съборена последната, западната част от старото приемно здание.

На 6 септември 1974 г. е открита за експлоатация новата Централна гара София. Приемната сграда е проектирана от "Транспроект" - София с главен проектант арх. Милко Бечев. На мащабите на гаровата сграда отговаря и предгаровия площад, проектиран от арх. Олга Станева и Снежана Даскалова.

През светлата надземна част от малкия шадраван се издига 34-метрова бронзова статуя на майка и дете - символ на красотата и благоденствието, чийто автор е проф. Величко Минеков. На 1 юни 1975 г. е пуснат в експлоатация и вторият етап и са възстановени всички служби.

Приемната сграда на гарата има 5 блока с 2 подземни и 3 надземни етажа с 365 помещения. Разположените по дължина паралелно 36 Х-образни колони, върху които лежи покривната конструкция, са съчетани с алуминиева дограма, стъкло и бял мрамор. Монтирани са 24 ескалатора, внесени от Русия, осигурено е парно отопление и климатична инсталация, внедрени са билетопечатащи машини.

Гарата разполага с 6 покрити перона и чакални с 500 места за сядане. Обзаведен е кино салон и салон за събрания. За информация на пътниците гаровият район е озвучен с модерна радиоуредба, която включва 1300 високоговорителя. От Италия е внесена електронна информационна уредба "Солари".

По БТА

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//12_avgust:_125_godini_centralna_gara_sofiia-h-720.html

2013-09-16 16:15:18 От: Томов

Въпрос към автора:Г-жо Тотева, като чета статията, сълзи на умиление нахлуват в очите ми...От чувство на гордост, че и ние имаме модерна жп-гара. Вие, Тотева,влизала ли сте в това огромно сметище?!Усещала ли сте убийствената смрад на урина, гарнирана с натрапчивата миризма на запръжка от няколкото хранителни заведения (няма ли ХЕИ в тази държава?!). Не сте ли се подхлъзвала по лепкавия от мръсотия под на чакалнята? Не Ви ли е налитало куче или просяк?! Не са ли Ви спирали нахалници с баджове и съмнителна хигиена, които с филиповски акцент предлагат услугите си да Ви упътят или поносят багажа Ви (който след тази процедура значително олеква..)?! Не сте ли попадала накрая на наглите "бакшиши", окупирали входа и превърнали пространството пред гарата на боклучарн...прочети целия

2013-09-18 10:48:36 От: Абориген

А е, Томов, жената говори какво е било при откриването през 1975 г. Само че малко е объркала времената - трябвало е да се изрази в минало свършено време.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот